Брегът бе осеян с накацали скали. Морето се разливаше с вечното си движение, прокарвайки пътеки от шепнеща пяна. Вълните ги целуваха със страст, а птиците виеха гнезда с любов на по високите тях. Приливите сластно ги покриваха, отливите безсрамно оголваха.
Художника обичаше да бъде на скалния бряг, най-вече наблюдавайки красивите мигове на приказните залези.
Последните лъчи на слънцето караха камъните да блестят от щастие, а след това замечтано да потъмнеят в очакване на лунната светлина да се плъзне със своята магия по корали, полепнали по телата им.
Нощта им даваше цвят, някак си мистичен със светлинния ореол, който ги обвиваше и художника ги включваше в картините си, винаги когато рисуваше морето - понякога смирено като жена, ласкаво примамваща своя мъж да я прегърне, друг път разгневено като бурята на сблъсъка от срещата на смъртни врагове.
Рисуваше брега, безлюден, потънал в дълбокия сън на хоризонта, накъсан от мълчаливите скалите. Украсяваше играта на изгрева, загатвайки появата ...