Имало едно време... приказка, но без принцове и принцеси. Само един художник.
Та преди много години едно самотно момиче среща този художник. Поради незнайно какви
причини този образ се запечатва в съзнанието на момичето. Минават години, всеки поема по своя път.
Създават семейства, деца. Срещат се отново, само че на друго ниво – виртуална илюзия.
"Хей, ти ли си! Не мога да повярвам! Чакам те цяла вечност! Искаш ли да бъдем приятели?" –
попитало момичето.
"Да, искам, само че, аз не съм този, за когото ме мислиш. Аз съм художник и ще ти нарисувам свят, за който
можеш само да мечтаеш."
И художникът нарисувал любов. Красива, изпепеляваща. Минават години, приказка в рисунки.
"Хей, художнико, нарисувай ми реалност".
Тогава художникът замълчал. Мълчание, пълзящо, просмукващо се във всяка клетка.
"Защо?" ...