May 21, 2015, 9:20 PM  

Хвърчило 

  Prose » Narratives
902 0 3
7 min reading
Мъжът за миг се замисли, погледна прясно окъпаната буренясала градина пред себе си и като проблясък в главата му се появи силен спомен от преди повече от двадесет години.
Малки пръстчета пробиваха упорито дупки в мократа пръст покрай леко оранжевеещия се морков. Калта се набиваше все повече под ноктите на момчето, но то не обръщаше никакво внимание на това. Периодично се опитваше да размести моркова напред назад и да го освободи от силната прегръдка на прясно напоената земя. Но беше само на седем и дори изглеждаше по-малък, а земята си беше все така силна и здрава, въпреки силния и кратък утринен дъжд. Беше се опитал малко по-рано да издърпа моркова за листата, но остана само с тях в ръка и това го амбицира да изкара точно този морков, та макар и по далеч по-трудния начин... Колко малко се променяме с времето...
Зад приклекналото момче на малък стол стоеше възрастен човек и закрепваше с медна тел и широка усмивка едно катастрофирало хвърчило. На върха на носа му бяха кацнали очила, вид ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Василев All rights reserved.

Random works
: ??:??