Стана така, че към края на юни, или началото на юли, със сигурност беше точно два дни след като проведох онзи телефонен разговор, на Чефо майка му и баща му, барабар със сестра му, заминаха за Гърция, а него го оставиха да учи за кандидатстудентския. Същата вечер у тях имаше купон. Имат голям апартамент, но като се набутаме в него двадесет и двама-трима-петима, все става голяма лудница. А петък всички съседи или бачкат нощна, или са на вилата да поливат доматите.
Както и да е. Не познавах много от лицата там и се задушавах, понеже така или иначе не обичам да съм сред хора. Седях на един диван и си лафех с Николай и Филип. После Филип се запиля някъде, а аз се умълчах. Николай по принцип говори за десетима, така че нямаше проблем. Иначе не съм от приказливите, виждаш ли, всичко, което кажа, ми се струва тъпо и сякаш никой никога не го чува, а ако го чуе, все едно няма значение. Затова предпочитам да мълча. И да не ми пука дали ме мислят за темерут, социопат, мизантроп или каквото там др ...