И КЪЩАТА БЕШЕ В ОЧАКВАНЕ
На 15 август, Богородица, Мария Румънката празнуваше именния си ден. Мъжовите ù роднини чет нямаха, ама нали за пусти ниви бяха се изпокарали, та вечерта дойде само сестриният ù син, Гошо Мравката.
Някога стеснително до сълзи, а сега още по-хилаво и неугледно, момчето не приличаше на никого от техния род. Румънците бяха хора кротки и набожни, ала яки и работливи като добичета. По празници се веселяха шумно, но с достойнство. Юноша още, Гошо трябваше да изтърпява жестоките подигравки на близките си, които ден не пропускаха да го сравняват с вуйчовците му – прочути земеделци и веселяци, и като всеки човек, подложен на тези унищожителни сравнения, той съвсем се отдалечи от тези, с които го сравняваха. Дойде казармата и стана неизбежното – той прекрачи границата: едва-що уволнил се, неочаквано се пропи. Захваща се тук-там на работа, но все го гонеха. Най-сетне се задържа селски чобанин. После майка му умря и лелята се разтича да го ожени. Доведоха от Силистра едно ...