Всяка една църква се явява изопачаващ Истината фактор, защото не може да има Посредник между Бог и човек. В този смисъл тъканта на четириЕвангелието е единствената ни четириизмерна отправна система, която следва да ползваме. Църквите субституират Божието Слово. Тук искам изрично да подчертая, че не става дума за изопачаване на това Слово. Това не е възможно, защото се ползват цитати. Но се извършва манипулация, като умело се подбират извадки от текстовете, за да се постигнат преднамерени внушения, което е крайно опасно. Божието Слово трябва да се разглежда като една неразчленима цялост и само като такава То може да извиси човека. Всичко друго са непредсказуеми като ефект трактовки. Дълго съм се лутал в дебрите на четириЕвангелието и съм се люшкал между противоречиви възприятия. Причината се корени в аналитичния подход, в математиката неизбежен и полезен, но при Божествената материя - крайно опасен и вреден. Изглежда правилният подход е медитиране върху текстовете. За съжаление има едно основно противоречие в живота сред обществото. То е в следното. Центърът на реалния - да го наречем животински, живот е вътре в обществото. Самото общество чрез икономическите си механизми по един центростремителен път ни вкарва във взаимоотношения греховни по същност, защото са основани на парите като всеобщ еквивалент. И обратно - има някакви центробежни сили, които ни отпращат по своите мистични и неведоми траектории "вън" от обществото, където е центърът на нравствеността. Явно дълбока диалектика минира изкуството да бъдеш жив и жизнен от една страна и нравствен от друга. Но това са въпроси вечни и нерешими като една всеобща парадигма, а само по чисто кармичен път. Стремежът към добро, към чисти помисли, към любов и смирение са все необходими условия за постигане на Бога, но уви недостатъчни. Човек трябва да се отчайва дълбоко в себе си от факта, че е човек, който носи Божествения бисер в душата си, но го тъпче като свинете от Светото Писание.