..Отново среща. Валеше и капналите листа изглеждаха тъжни и кални. Но аз се усмихвах. Вглеждах се в сивите мълчаливи сгради, а преминаващите коли пръскаха част от мръсната вода по пътя си. Играех си с чувствата. Не беше първа среща, ала се притеснявах, все още. Сега се превръщах в другата, демоничната, маскарадната жена, която отива при любовника си. Не! Не, мога да възприема този термин, това обозначение, защото трябва да призная,че нещата и обстоятелствата около мен се градят на измамата. Човек може да обича и по различен начин, не само един човек. Да дава това, което не може чрез другия. 
Светът е толкова динамичен и развиващ се, а съзнанието на хората е обременено със стари рамки и понятия.Аз просто чувствам себе си и по друг начин и колкото повече обуздавам темперамента си,толкова по-депресирана и необичаща Аз-а съм. Съзнателно отивам към другия мъж, защото го харесвам. И да си призная бих искала да означавам повече за него. Виждам,че не е от мъжете, които дават да бъдат обсебени от жената. Имат собствено мнение и принципи. Това ми харесва. Възбуждащо е.
Любовта е и лично пространство, тя трябва да е пълна с изненади и смелост.
Отново отивам Там. Ще го прегърна, ще се притисна в обятията. Времето за кратко ще спре. Мигът ще е Вечност.
Затова обичта ми е с право на избор, а не егоистична. А дъждът- нека да вали!
Важното е, че Сърцето е пълно. 
А изненадите - предстоят.