В живота има повече нещастие, отколкото щастие. Това, че той не трае вечно е просто милосърдие.
Ерих Мария Ремарк
- Бялото ти отива – засмя се Смърт безрадостно. Той изглеждаше точно както го рисуват: скелет, носещ голяма коса, облечен в черна роба с качулка. Гласът му беше прегракнал и сякаш идваше отдалеч. - Та, днес мога ли да го отведа?
- Съвсем не. Не може.
Мъжът, който отговори, изглеждаше на около шейсет, с вече оплешивяло теме и достолепна брада. Той имаше чифт бели криле на гърба си и носеше ярък нимб.
- Идвам вече за трети път. Не е ли достатъчно? Искам просто да си свърша работата – каза Смърт с раздразнение.
- Е, щом настояваш, хайде да поиграем. Ако спечелиш, е твой. Така де, всъщност пак си е мой, но можеш да го прехвърлиш. Иначе остава жив.
На леглото между тях лежеше измършавял стар мъж, който дишаше с мъка. Монотонен звук отмерваше пулса му, докато система вливаше съвсем недостатъчни капчици живот в кръвта му.
- Намира ми се едно от собствените тестета на Бог. На него ...