Mar 23, 2014, 11:51 PM

Игри на съдбата - ХХІІІ 

  Prose » Novels
517 0 0
7 мин reading

ХХІІІ

 

 

   ... Нощта почти преваляше. Иван Зарев разказваше за срещата си със своя съименник, а Алекс седеше като гръмнат от чутото и отказваше да го асимилира.

   - И така, моето момче, този човек ми помогна да предотвратя грешката, която щях да направя, обвинявайки майка ти за онази бъркотия с проекта. Когато се изяснихме обаче се случи нещо неочаквано. Той получи странно телефонно обаждане, което го промени до неузнаваемост. Буквално ме заряза в ресторанта и въпреки че обеща да се чуем за по нататъшно сътрудничество повече нито го видях, нито чух нещо за него. Сега, като се замисля си спомням, че известно време опитвах да го открия. Искаше ми се да разбера повече за него, защото усещах, че е свестен човек, но животът така ме завъртя покрай преместването и другите проблеми, че не успях. Може би ти ще ми кажеш кой всъщност е той?

   Алекс го гледаше с невиждащ поглед. Още не можеше да повярва, че най-близкият му човек се е срещал с бащата на неговата любима още тогава и нищо не му е казал, оставяйки го да страда с години в неведение. После в съзнанието му избухна спомена за ужасите, които последваха разкритията за онзи нещастник Християн. Той отпи голяма глътка от уискито, за да дойде на себе си, разтърси глава и заговори.

   - Този човек е мой кръстник – каза тихо той – и сега осъзнавам, че съдбата ми е гадна кучка, която е отхапвала парче от живота ми толкова пъти, че направо се чудя как още ми е останало нещо за живеене.

   Иван го стисна за ръката.

   - Недей така, момче, всички сме имали своите трудности, но сме се преборили. Може би е било за добро...

   Алекс изпадна в нервен смях.

  - Как за добро бе, човек – едва успя да каже като несъзнателно мина на ти. И понеже смехът му заплашваше да прерасне в истерия той стана и отиде в другия край на верандата. Постепенно смехът затихна и премина в откъслечни изблици, след това се превърна в поток от тиха ярост и накрая затихна.

   Хоризонтът започна да изсветлява.

   - Нов ден, може би и ново начало – каза Алекс на себе си, отпусна рамене и се върна при другите. Те тактично го бяха оставили да преживее своя катарзис, но сега нямаха търпение да чуят какво имаше предвид.

   - Какво добро може да има в отвличането и опита за убийство? – попита Алекс.

  И тъй като не получи отговор продължи историята там, от където Иван Зарев беше спрял...

 

   ... В минутата преди да изтече срока даден от Християн, Иван се обади на Алекс.

   - Каквото и да правиш, зарежи всичко и след петнайсет минути те искам в офиса на Симон Белев. – изстреля той и без да дочака въпроси затвори и набра Християн.

   Няколко секунди тишина, а после операторът каза с безизразния си глас:

   - Абонатът е изключени или е извън обхват.

   Иван не знаеше да се радва или да се притеснява повече. От една страна липсата на връзка щеше да му даде достатъчно време да осмисли и обсъди ситуацията с Алекс и Симон, но от друга на какво се дължеше тази липса при положение, че Християн определяше правилата (поне за сега). Той опита още два пъти и когато не успя да се свърже не му остана друго, освен колкото се може по-бързо да се подготви за предстоящия сблъсък с тази отрепка.

   - Дано само не направи нещо на Диана, че тогава собственоръчно ще го убия. – си помисли Иван и на бегом слезе от колата, която току що беше спряла пред офиса на агенцията. Сети се, че не беше предупредил Симо за идването си, но той щеше да разбере.

   Иван влетя в приемната, игнорира протеста на секретарката и влезе в кабинета на Белев. По обстановката, която видя можеше да предположи, че в момента тече оперативка, но това нямаше значение. Задъхан той се извини и каза:

   - Симо, извинявай, но е на живот и смърт.

   На Белев не му трябваха обяснения, само като видя в какво състояние е приятелят му с две думи приключи съвещанието и отпрати служителите си. Покани Иван да седнат и му наля чаша вода.

   - Заповядай, Ване, поеми въздух и ми обясни какво става.

   В този момент в кабинета на секретарката настана суматоха. Симон остави Иван да се съвземе и отиде да види на какво се дължи.

  - Госпожице, очакват ме! – чу той да казва младежът, напиращ да влезе в кабинета.

   - Нора – обърна се Симон към секретарката си – аз поемам.

   Той подаде ръка.

   - Ти сигурно си Алекс? Аз съм Симон. Влизай, кръстникът ти вече е тук.

   Двамата влязоха в кабинета, където Иван говореше по телефона. Той им направи жест да седнат и да мълчат.

   - Слушам те, нищожество. Казвай какво искаш!

  Той седеше и напрегнато слушаше нарежданията от другата страна на линията. Мислено прехвърляше възможностите, които имаше и вариантите за излизане от капана, който му беше заложил Християн. Когато монологът от другата страна на линията свърши, Иван просъска през зъби:

   - Разбрах, но ми трябва време.

   Последва ново изслушване и вече вън от себе си Иван изкрещя:

   - Не ме притискай, нещастнико! Казах, че що го направя, но това не става на секундата. Утре сутрин ще имам парите. Ще ти се обадя да уточним мястото на предаването им, а през това време не си помисляй да ú сториш нещо, защото тогава няма да имаш възможност да ги изхарчиш.

   Той запрати телефона към стената.

  Алекс не вярваше на очите си. Никога не беше виждал кръстника си вън от контрол и направо се уплаши.

   - Какви пари? Кой на кого искаше да стори нещо? – се завъртя в главата му, но на глас попита просто:

   - Какво става, кръстник?

   Иван кръстосваше кабинета като ранен звяр в клетка. След няколко тегела спря и се обърна към присъстващите.

   - Момчета, току що ми обявиха война и ми трябва вашата помощ.

  После се обърна към Алекс, стисна го здраво за раменете и гледайки го от сантиметър разстояние каза:

   - Онзи е отвлякъл майка ти.

   Няколко секунди трябваха, за да достигне казаното до съзнанието на Алекс. После стана страшно. Почервенял от ярост той хвана Иван за реверите и го опря в стената.

   - Как така отвлякъл, бе. Ти да не си дрогиран? Нали я пратихме в планината, че да е на сигурно? Как така ще я отвлече? Това да не ти е някакъв филм? – крещеше Алекс извън себе си.

   Симон скочи и се опита да ги разтърве. След кратка борба той успя да отдели Алекс от Иван и със сила го принуди да седне на дивана.

   - Момче, успокой се! Остави го да обясни! Иване, кажи най-после какво става?

   Иван оправи сакото си и отпи голяма глътка вода.

  - Какво става? Става това, че онзи психар Християн явно е разбрал, че е разкрит и е отвлякъл Диана, а сега иска откуп, за да не ú посегне. Знае, че имам генерално пълномощно и до утре трябва да изтегля всичко, каквото мога от сметките, а той ще ми даде допълнителни инструкции. Повече не знам.

  - Ще го убия! – изкрещя Алекс – Казах ти аз да му видя сметката още тогава, ама не. Не бил сигурен. Трябвали доказателства. Ето ти доказателство. Заради „меките ти ръкавици” животът на майка ми виси на косъм. И недей да ми стоиш така, ами казвай какъв е плана докато не съм откачил съвсем!

   Иван и Симо седнаха срещу него и доколкото е възможно спокойно започнаха да обсъждат от къде да започнат...

 

 

(следва)

© Биляна Битолска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??