XIX
Здравият ми сън както обикновено ми бе позволил да проспя закуската и да се събудя последна. Багажът отдавна бе събран и колите пълни с гориво. Всички освен мен бяха готови да потеглят към заветната цел. С мъка се дотътрих до събралото се множество от хора в двора на къщата. Преметнах катаната на гръб, сложих два пистолета на колана, нож на бедрото и пушка на дясното рамо. Натоварихме се в камионите, като непрестанно се оглеждахме предпазливо. След като потеглихме отново на път всички въздъхнаха с облекчение, вече виждаха края на този ужасен експеримент. Малката ни гостенка от предната нощ бе поверена на грижите на най-добрата ми приятелка и стоеше плътно до нея и Иван. В камиона при нас беше и Миро, човекът който бе до мен от самото начало. Също Дидо, Тедо и Петър, а на пода на камиона се беше настанил Мартин. Измежду нас имаше и няколко от хората, преди подчинени на Румен. Камионите бяха меко казано претъпкани и бе трудно за обикновен човек да си представи колко лично пространств ...