Интервю с апостол Петър
Едно интервю специално за "Откровения", директно от Небесното царство...
duffmckagan: Апостоле, неоткриваем си! Търся те за това интервю от цяла вечност.
Апостол Петър: Както е казал Шефа - "Който търси, намира!"...
duffmckagan: Да! Най-накрая те намерих. Къде се губиш?
Апостол Петър: Тичам по задачи. Подготвяме нов Апокалипсис. А да съсипеш целия свят не е лесна работа - иска се организация, тичане нагоре-надолу.
duffmckagan: Сериозно ли говориш? Аз мислех, че скоро няма да има Апокалипсис... Даже това лято плануваме да ходим на море - от две години не сме летували.
Апостол Петър: Ако направим пак потоп, ще отидеш на море, гарантирам ти!
duffmckagan: Оценявам чувството ти за черен хумор, но сега сериозно - кога ще настъпи краят на света?
Апостол Петър: Рано или късно...
duffmckagan: По-добре късно!
Апостол Петър: ...Отколкото никога!
duffmckagan: А какво ще кажеш за "Откровения"? Пълен е с атеисти. Повечето не искат и да чуят за Господ.
Апостол Петър: Да им пратим скакалци тогава. Или потоп? Суша? Глад? Или Facebook!?
duffmckagan:Не може ли да бъдат убедени по друг начин?
Апостол Петър: Може. Както бях убеден аз... Знаеш моята история. След като заловиха Иисус, аз се изплаших, скрих се. Дори се отрекох от Него. Цели три пъти. Срамувах се от постъпката си, плачех горчиво, че съм предал Приятеля си, чувствах се като най-дребната и жалка душица, която тъпче земята. Но не ми стискаше да кажа пред всички: "Да, аз познавам Иисус!" Исках да оцелея. И да продължа тихото си съществуване на рибар. Това и направих - пак започнах да ловя риба. Но ловът вече не ми вървеше. Нищо не улавях. Когато един ден някакъв мъж извика на мен и на другите: "Деца, имате ли нещо за ядене?" Нямахме. Когато слязохме на сушата, видяхме жарава, на която са сложени риба и хляб. И мъжът ни покани: "Елате да закусите!" Гласът му ни беше познат, както и ръцете му, с които ни посрещаше. Това бяха ръце, които, въпреки прободните рани на дланите, се разтваряха, за да ни прегърнат всички... Дори и мен, който не заслужавах тези ръце.
duffmckagan: Това звучи като художествена измислица - едва ли ще убеди някого, че е истинска история.
Апостол Петър: Не е важно как звучи тази история и дали тя е убедителна. Важното е, че всеки заслужава ръцете на приятел, подадени за прошка и кураж, за вяра и спасение.
duffmckagan: Защо?!
Апостол Петър: Защото точно това е Господ - ръцете, които те посрещат, за да те прегърнат, когато най-малко заслужаваш.
duffmckagan: А ако и това не убеди атеистите от "Откровения"?!...
Апостол Петър: Е, тогава вече ще им пратим Facebook и няма да има милост!
© Петър All rights reserved.
