Искат си привилегии
Отивам на преглед. Имам си ред – звънвам, вземам час, пристигам пред кабинета малко преди приема.
Затова са тия предварително взети часове – да се спестят тълпи и чакания.
Което нашенецът не признава. Според него, опашката е необходимост и благо. Къде другаде ще обсъди болежките, илачите, ще разкаже подробно как са му изследванията на пикнята и остатъчната кръв.
Този път отпред бяха само десетина човека. Тоест, не човека, а пациенти.
Имам 20 минути, защо трябваше да избързвам?
Наближава 9,15 часа.
Ставам и заставам пред кабинета. Тишина.
Отвътре излиза пациент. Пристъпвам и жената отстрани казва: „Ама аз съм на ред…“
Културно обяснявам: „Уважаема госпожо, имам определен час. По правило влизам точно навреме…“
Оная казва зад гърба ми: „Аз съм лекарка…“
„Поздравявам Ви! И?“…
Докторката отвътре обяснява: „Медицинските лица са с предимство…“ Ама говори малко плахо – познава ме.
„Чудесно! – извръщам се – Извинте, не знаех. Бихте ли ми казали в кои правила, в кой закон е установено това предимство? За да не греша от невежество…“
Жената отвън остава мълчалива, докторката вътре се заема с работата си.
Да, бе – зная, че има неписани привилегии. Милиционерите държат фуражки на задното стъкло, хора в бели престилки бродят по кабинетите, шофьори си създават алибита…
Неписано!
Е, щях да оставя жена в бяла престилка да влезе, признавам. Ама да ме баламосват… Някоя баба от село ще приеме, но за мен трябва по-изпипана манипулация. Уважение в измислянето, иначе е обида…
Излизам и казвам на влизащата, държейки вратата: „Хубав ден, докторке!“…
Кима ми: „Благодаря!“…
За какво?
© Георги Коновски All rights reserved.
