Испански дневници(Резултатът от опитите Ин витро)
Резултатът от опитите Ин витро
В Мадрид не можеш да различиш деня от нощта.Пълнолуние е.Добър знак.Богородица е там, в лицето на луната.Съмва се.
Искам да попитам Бог дали не греша, като променя някои от неговите заповеди:
–Боже мой, смятам да правя добро само на тези, които ми правят на мен, а не както Ти си казал-на злото да отговоря с добро, защото другите не го практикуват..
2. Ще търся само тези, които ме търсят мен, а не както ти ме съветваш –да обичам всички. След като те не ме обичат, защо трябва аз да го правя?
3. Няма да гледам с двете, като ме погледнат с едното. Че защо, Боже мой , да правя двойни жестове за другите, като те не го правят за мен!?
Детето ми е в София вече. Остава час до срещата ѝ д д-р Стаменов, който ще реши съдбата ѝ.
Гладя и чакам. Мобилът е до мен. Напрегнато ми е. Каза 9, а не звъни. Ще го направя аз. Линията е заета и си мисля, че това не може да бъде.Нима има някой преди мен, който ще научи новината? Мисълта ми е объркана. Сигурно не е станало с ин витрото и тя мисли, че по този начин ще ми спести тревогата.
Двадесет минути минават. Защо дава все заето този телефон?
От топлината на ютията ми става лошо. Наплисквам се с вода и в този момент мобилът ми звъни. Потокът от сълзи е готов. Нареждам му да спре за миг, защото не съм сигурна какви трябва да бъдат: от мъка или от радост?
–Мамо. Мамо! Останало е едно от шестте бебчета! Бременна съм!..Мъничко е...Видяхме го на видеозона! Не мога да повярвам, мамо! Истина е!
Сълзите ми се смесват с капките вода по лицето ми. Падам на колене и моля за прошка. Обещавам, че ще спазвам всички Божи заповеди и няма да ги променям! Благодаря, че там, на небето, са опитали моята питка, замесена със сълзите ми и си мисля за останалите 16(!) бебета.Те, миличките, се загубиха някъде по пътя и аз ги прибавям към греховете, които някой от бъдещото поколение трябва да изкупи.
Пейката!Тя трябва да знае за новината!
Не ме вижда. Замислила се е. Може би за това, че младите сега не сядат един до друг, а единият на коленете на другия, или пък за това как може да се роди един човешки живот в една епруветка.
Погалвам нарисуваното сърце и тихичко казвам:
-Смилиха се. Трябва да го пазим, но знам, че ,,пазачката“ ще се справи! Нали за това беше тази дълга борба!
-Нали няма да ме изоставиш? Ще идваш при мен и ще ми разказваш з бебето! Обещай ми!
Тази нощ е определена да приключа онази частичка от живота си, която ще нарека Тъга и сълзи от Испания.
–Ами аз? Аз до дук ли ще бъда?-пита дневникът ми.
–Защо смяташ така? Нали знаеш, че животът ми не е свършил? Ти забрави ли за онази жена от сънищата ми в сребристобелите дрехи, която каза, че като напиша живота си на чернова до края, той ще свърши?Затова ще продължавам да те пиша, мое дневниче, а другите ще те четат!
Само ще сменим сълзите! Те вече ще бъдат СЪЛЗИ ОТ РАДОСТ И СМЯХ!
(край на първа част следва втора )
© Елена Нинова All rights reserved.
