Истината...
Истината...Истината е съвсем различна, събрана в няколко автобуса, платени кафета и едно промито робско съзнание.
Търпи робе! Търпи! Прекланяй главица!
Обречени сме да повтаряме историята си. И децата ни ще продължават да я повтарят. Защо ли? - ще попиташ, приятелю... Защото спряхме да се учим, защото вече не знаем как да търсим истината. Защото думи като чест, дълг и достойнство вече не значат нищо.
ПЛАЧИ, БЪЛГАРИЙО!
За тебе те умираха... Умираха на Шипка и Батак, умираха на Сливница и Дойран. Плачи така, както не си плакала никога досега.
ПЛАЧИ, БЪЛГАРИЙО! За тебе те умираха... Защото утре може и да ги забравим. Да ги намерим изхвърлени от учебниците, от програмите и от историята си...
Защото сега е страшно.
Защото сега всичко опира до една безплатна екскурзия до столицата, парче пица и едно турско кафе.
Не са виновни хората. Гладът е лош съветник, немотията също. Но децата ни не се раждат вече българчета и няма нищо по - страшно от това. Училищата са празни, селата са пълни с призраци и хората са толкова жестоки, че с "чудесно наслаждение... се преследват един друг и да развалят един другиму работата"...
ПЛАЧИ, БЪЛГАРИЙО! Плачи за автобусите на заблудените, използваните и обруганите. Вървим към гражданска война. Бавно, но сигурно. Някои хора толкова да се самозабравили, че не си дават сметка, какви биха били последиците от това. Да изправиш брата срещу брат. Не е нормално да искаш да запазиш властта, която ти е дадена "от народа" с цената на всичко. С цената на неговата кръв, оплискала площадите и неговите сълзи.
ПЛАЧИ, БЪЛГАРИЙО! Плачи за прокудените, за тези дето те напуснаха, а сърцата им бият в българските ритми и очите им бленуват красотата ти. Плачи за всички нас, защото на нас сълзи вече не ни останаха...
© Диана Димитрова All rights reserved.
