Истината...
Истината...Истината е съвсем различна, събрана в няколко автобуса, платени кафета и едно промито робско съзнание.
Търпи робе! Търпи! Прекланяй главица!
Обречени сме да повтаряме историята си. И децата ни ще продължават да я повтарят. Защо ли? - ще попиташ, приятелю... Защото спряхме да се учим, защото вече не знаем как да търсим истината. Защото думи като чест, дълг и достойнство вече не значат нищо.
ПЛАЧИ, БЪЛГАРИЙО!
За тебе те умираха... Умираха на Шипка и Батак, умираха на Сливница и Дойран. Плачи така, както не си плакала никога досега.
ПЛАЧИ, БЪЛГАРИЙО! За тебе те умираха... Защото утре може и да ги забравим. Да ги намерим изхвърлени от учебниците, от програмите и от историята си...
Защото сега е страшно.
Защото сега всичко опира до една безплатна екскурзия до столицата, парче пица и едно турско кафе.
Не са виновни хората. Гладът е лош съветник, немотията също. Но децата ни не се раждат вече българчета и няма нищо по - страшно от това. Училищата са празни, селата са пълни с призраци и хората са толкова жестоки, че с "чудесно наслаждение... се преследват един друг и да развалят един другиму работата"...
ПЛАЧИ, БЪЛГАРИЙО! Плачи за автобусите на заблудените, използваните и обруганите. Вървим към гражданска война. Бавно, но сигурно. Някои хора толкова да се самозабравили, че не си дават сметка, какви биха били последиците от това. Да изправиш брата срещу брат. Не е нормално да искаш да запазиш властта, която ти е дадена "от народа" с цената на всичко. С цената на неговата кръв, оплискала площадите и неговите сълзи.
ПЛАЧИ, БЪЛГАРИЙО! Плачи за прокудените, за тези дето те напуснаха, а сърцата им бият в българските ритми и очите им бленуват красотата ти. Плачи за всички нас, защото на нас сълзи вече не ни останаха...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Димитрова Всички права запазени
