Горан отвори очи. От прозореца пред него се виждаше паркът превърнал се в пустиня. Отново стълбове от прах скриваха земята, а небето беше чисто и в него нямаше никакви летящи създания. Не знаеше колко време е спал. Можеше да са часове или пък дни, но слънцето беше високо в небето и всичко се виждаше ясно и отчетливо. Погледът му се зарея в помещението наоколо. Беше изпълнено с мъртви създания - жертвите му от преди за заспи. Измежду тях пълзяха огромни змии. Влечугите бяха налапали част от убитите създания и бавно ги поглъщаха, а телата им се извиваха и увиваха около плячката. Погледът на Горан стигна до собствените му крака. Едно от влечугите ги беше погълнало, а зиналата му паст стигаше кръста му. Змията го гледаше с огромните си хищни очи, в които нямаше разум, а само чиста заплаха и глад. Горан изкрещя панически и удари змията в муцуната с приклада на пушката. Влечугото го повърна и се дръпна. Тялото му се уви в кръг, а главата и вратът се изпънаха назад приготвяйки се за нападение ...