"Истинският почерк"
Стоя пред купчина писма.📩📩
Вярвайте ми, плача!
Спомена ми навява тъга, радост и в същото време гордост.
Като,че ли тогава имахме повече време за това, повече си споделяхме.
Това, което прочитам това, което ми напомня това, което страшно ми липсва сега! Нямате представа,какво значи за мен.
Листовете вече остарели, пожълтели, но те са моето съкровище!
Тук са моите писма, тук са писмата от децата ми, от майка и от татко и от моята сестра;
С личният им почерк!
Всичко съм запазила и за нищо на света не бих загубила!
Чета, все едно всички са пред мен.
Те ме връщат във времето – поплаквам си 'няма как.' ...