История с чужда самоличност
П.П. разгърна страниците на стария си тефтер с пътеписни бележки. Беше ги озаглавил „Македония – нелегалното ми бягство във времето“ Нещо повече. П. П. пожела споменът в тях да потъне в забрава. Дори скъса няколко листа от тефтера и ги хвърли на земята. След секунди се случи нещо неочаквано. Въпреки че отдавна да обмисляше този унищожителен акт – действие, провокирано от психичното му състояние и настъпило следствие на социални промени в които бе изпаднал през последните месеци, той разбра, че е направил непростима грешка. Бе обрекъл частица от миналото си, малкото което притежаваше, на вечна забрава. Изохка слабо и достатъчно чувствено за да предизвика онази, потаена в дъното на душата, мъка, която се усеща единствено при раздяла с много близък. Спойката от спомени в овехтелия тефтер бе станала по здрава от самия него. Наведе се към скъсаните листове и с треперещи ръце ги постави обратно по местата им. Стори му се, че те с радост се притиснаха към останалит ...