Бързам да уточня, че моят разказ няма нищо общо с нашумелия през 30-те години на миналия век японски роман "Златният демон" на Койо Одзаки, за забранената любов между беден момък и девойка от висшето общество, която го зарязва заради един богаташ. Просто се вдъхнових от края на романа – той, съкрушен от избора на любимата си, когато тя му показва златния годежен пръстен подарен й от дъртака, в израз на безкрайно отчаяние я сритва с всичка сила….. Тази сцена е увековечена в много творби на изобразителното изкуство, има даже паметник на ритника в един известен японски курорт – градчето Атами, където се предполага, че се е разиграла трагедията. Аз бях там и го видях с очите си. След време установих, че този подход към решаване на любовни драми битува и в днешно време.
Действието тук се развива в началото на 21 век, в Япония, в една типична фирма-гигант. Аз съм му неволен свидетел.
Тя – около 35 годишна, неомъжена, с всички перспективи да си остане стара мома, въпреки ефирната изтънченост, ...