8 min reading
І. Тя:
Винаги съм си мислила, че ние жените сме като светулките. Всъщност това са буболечки, от които иначе ни е гнус и страх, но вечер, когато си с правилният човек, на правилното място и най-вече с правилната нагласа – светещите светлинки танцуващи пред очите ни, изглеждат най-прекрасното нещо,което някога сме виждали. И често дори, когато мигът е отминал и любовта си е тръгнала в спомените ни присъства точно този миг на танцуващи светлинки, сякаш завинаги осветяващи топло и мило вътрешното ни аз.
Не че няма и мъжки светулки. Ако трябва да махнем покривалото на обикновения женски инат и си признаем, ама честно, то и мъжете са светулки за нас, така, както ние, можи би сме за тях. Дали ще сме обикновени насекоми или светлинки във вълшебната нощ, все пак това не променя същността ни и си оставаме буболечки, макар и светулки в един заобикалящ ни по еднакъв начин свят.
Е, аз предпочитам да съм си буболечка и само от време на време да ми светва „дупето”, не си падам по блясъка и нямам жела ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Този разказ го посвещавам на всички, които пишете прекрасни неща. Благодаря в частност на Надето - Patrizzia (Надежда Ангелова) - с нейните прекрасни стихове за интересни съвременни пепеляшки, каляски, вещици и метли, толкова различни и толкова близки по чувство и същност. И на Силвето(Plevel) разбира се, с нейните патета, готини и секси старшини и войничета, които ни развеселяват деня. И на Марианка (brinne) с нейните Съновидения и пълни със съвременни и не толкова съвременни романтични вдъхновения редове. И на всички онези момичета,които не се страхуват да пишат за жената и нейният свят. Вдъхновихте ме момичета, та се опитах да сътворя нещо весело по една истинска случка. Надявам се, че се е получило и ще доведе до усмивки по вашите прекрасни лица.