Из "Колажи"
На квартира съм. Тук съм вече от десет години. Живея под наем. Плащам си редовно сметките. Имам и кабелна и нет, и домашен телефон и мобилен, парно, топла вода... Не обичам живота си в квартирата, не го обичам и извън нея. Прекаравам по-голяма част от времето си пред компютъра или по-скоро в него. Това е моят живот. Отключвам с различин ключове... различни врати - с изтривалки за крака или без, с или без шпионки... звънец-камбанка или от онези с пронизителен звук, от който ти настръхват косите и те пробожва все едно къде - в главата или сърцето. Зависи от хората какво ще ми предложат - партер, едностаейно/двустайно жилище, със или без стълбище, асансьор за по-бързо и лесно изкачване... червен, зелен ключ... Някои ми казават да почакам един момент, а други - да отида пак утре, да мина следобед или вечерта... да отворя вратата и да вляза, без да се събувам... или да не влизам - не съм желана.
Спирам пред прага на една къща със стара дървена дограма, но грижливо боядисана с бл ...