... Липсваш ми...
И тази нощ... Отново... Отново копнея с всяка моя фибра да чуя гласа ти. И тази нощ отново той остава далечен за мен. Далечен и чужд, какъвто много често и ти си на сърцето ми. Понякога се чудя кой си - истински ли си или аз самата те измислих, събирайки всички мои надежди и най-големите страхове. Сякаш те се сляха и придобиха очертанията на един образ - твоя. Ти си противоречив, често пъти неразбираем за мен, сякаш всеки ден отваряш гардероба, оглеждаш закачалките с образи, избираш кого да облечеш днес - веселия или тъжния, спокойния или объркания, този на лъжата и студенината или на искреността. Хиляди емоции се сливат в очите ти, с хиляди чувства ме гледа душата ти... И пак си задавам въпроса какъв си, но всеки отговор - плод на часове размишление и лутания, ми се струва полупразен. А може би просто не си задавам правилния въпрос, знаеш ли? Въпросът не е какъв си, а защо те обичам. Какъв парадокс, веднага си отговарям с думит е- защото си такъв, какъвто си, събиращ ...