Избелваща паста за... любов
Избелваща паста за… любов
Тя беше измислена героиня в собствения си сапунен сериал. Всеки ден изживяваше великата драма на несбъднатите си мечти, а именно да бъде обичана и да обича. Горката! – биха казали повечето от нас.
Аз я познавам, мисля… Срещам я сутрин, когато тръгвам за работа. Стои на една автобусна спирка, точно в 7.30 сутринта, в очакване да се качи на автобуса, наречен любов. Една сутрин той, автобусът, неочаквано дойде. Неуверено и плахо тя направи първата крачка и се качи. Настани се на мястото зад шофьора, което беше все още студено, поради ранния час.
Автобусът потегли. Пътуването не беше от най-комфортните. Старата, раздрънкана от много употреба машина всеки момент изглеждаше, че ще закъса и няма да тръгне никога. Тя, обаче, таеше надежда и бе готова на всичко, за да остане на мястото зад шофьора за дълго време. Дори си мислеше, че ако се наложи, ще бута автобуса с голи ръце, докато го размърда и изминат заедно поне 2 километра. За нейно успокоение това не се случи и износената машина продължаваше да крета бавничко, леко с нежелание, но все пак се движеше.
Мина време…
Измислената героиня започна да свиква с бавното темпо, дори май ù харесваше. Опитваше да не мисли за хилядите компромиси, които се налагаше да прави със себе си всеки ден. Не чуваше думите „обичам те“ и „липсваш ми“, но какво пък толкова?! Важното бе, че все пак се возеше и като удавник за сламка се бе вкопчила в страничните облегалки на седалката си.
Един ден, точно когато мястото, на което седеше, взе да се затопля, автобусът внезапно спря.
- Слизай! – рече ù сърдито шофьорът. Тя замръзна. Стискаше облегалките, които
изведнъж станаха ледено студени.
- Но как? – едва продума тя.
- Как, как… Ей така! Омръзна ми да стоиш зад гърба ми безмълвна и отчаяна. Искам да
гледам спътниците си в очите, да се смея с тях и заедно да задаваме маршрута за деня!
Тя се надигна и слезе по стълбите също толкова неуверено, колкото и когато се беше качила.
Беше 7.30 сутринта. Видях я. Стоеше на спирката и чакаше… Един реновиран автобус с гръмка реклама на избелваща паста за зъби изпухтя и спря. Вратите се отвориха. В цялата си прелест по стълбите се появи някак грациозно излъскан шофьор с тъмно синьо сако и вратовръзка.
- Моля, заповядайте! – усмихнато я покани той. Днес е ден на Отворените врати и лично
каним всеки желаещ да управлява автобуса. Тя се поколеба за секунда, но намери сили и остана неподвижна.
Вратите хлопнаха тежко. С крайчеца на окото си тя проследи отдалечаващата се машина и забеляза, че няколко от кристално белите зъби в рекламата са изстъргани с остър предмет от недобросъвестни граждани.
Завинаги щеше да помни беззъбата усмивка! Стана енергично и се запъти уверено към магазина за велосипеди.
© Манипулирам All rights reserved.
