Изборът
Около него стояха трите жени държейки ябълка в ръка. Чудеше се коя да предпочете. По тяло бяха с еднакви пропорции сякаш са еднояйчни тризнаци. Иначе едната беше брюнетка, другата блондинка а третата червенокоса, но той нямаше предпочитание към цвета косата. Всъщност към нищо конкретно нямаше предпочитание. Важното е да е жена, млада и миловидна. И това "миловидна" беше нещо неопределено.
Трябваше по скоро да реши. Виждаше как на едната пръстите с които държеше ябълката започнаха да потрепват. Не можеше да позволи някоя да го изостави.
Беше пич и избора трябва да е негов.
Забеляза, че и на втората пръстите потрепнаха.
Не, не може така. Трябва да реши.
И решението дойде навреме.
- Ала, бала ница, дървена паница.
Ей, гиди Ванчо, наш капитанчо.
Пръстът му се спря на русата. Той въздъхна с облекчение, обърса потта от челото си и пое ябълката от ръката й!
© Слава Костадинова All rights reserved.
