Старият автобус, изморен от пътищата, спря бавно до чешмата в центъра на селото. Бай Дечо бе отворил книжарницата и даже вече пиеше първото си кафе, приседнал на дървената табуретка пред дюкяна. Децата като малки зайчета изскачаха от автобуса и тичаха към чакащите ги родители. Шофьорът, сложил ръце на волана, следеше слизащите малчугани с доволна усмивка. Автобусът беше празен, само дядо Юзеир не видя внучката си. Поогледа се наоколо, след това заобиколи автобуса, гледайки празните седалки, и най-накрая стъпи върху стъпалото на вратата.
- Добро утро! Не видях моето внуче да слиза, сигурно е заспало... - каза мъжът, влизайки в автобуса.
На най-задната седалка седеше Ясемин, навела главичка върху коленете си.
- Ясемин, хайде, дядо, екскурзиятa свърши! - весело се провикна дядото, отваряйки широко ръце, готови за прегръдка.
Детето взе платнената си раница и бавно-бавно тръгна по тесния коридор. Дядото видя тъжното изражение по лицето на малкото момиче и закрачи бързо към него, взе го в ск ...