– Фокуси! – Клара усети как забива нокти в облегалките на седалката и се натисна все повече в нея – Найджъл, попитах изрично майка ти дали ще има фокусници, илюзионисти и подобни в това представление и тя каза, че не!
Деветгодишния Найджъл погледна недоумяващо леля си, сви рамене, обърна се към сцената и продължи да гледа случващото се на нея. Клара знаеше, че детето няма с какво да й помогне. Разбира се, че сестра ù, Елън, я беше излъгала, където се е чуло и видяло детско представление без фокуси. А и Елън би казала и направила всичко, за да вземе някой детето за малко и тя да получи малко врем за себе си. Клара не я обвиняваше, а и добре осъзнаваше, че безумната ù фобия от илюзионисти и всякакви магии, беше неразбираема за хората около нея. Нямаше как да е разбираема, тъй като тя не бе казала на никой за причината, за онова далечно гостуване на онзи цирк, когато Клара беше едва във втори клас и когато онзи фокусник я покани в караваната си, за да й покаже уж някакъв номер, а вместо това я опипа по най-отвратителен начин и вероятно щеше да я насили, ако някой не беше потропал на вратата. Въпреки, че тогава Клара беше още много малка, тя достатъчно добре осъзнаваше колко нередно е това, но и достатъчно се срамуваше, за да признае на някого за случилото си. Никой не знаеше. Фобията ù от магии се струваше нелепа на повечето хора около нея. Както й нулевото й желание за секс и липсата на ентусиазъм, ако все пак се навие да го прави, бяха неразбираеми за всичките й досегашни гаджета.

Клара не разбра какво се случи. От онази фатална случка в детството й, тя не беше гледала фокуси. Но сега беше принудена, нямаше как да остави племенника си сам в залата. Но Клара не се уплаши. Напротив, беше като прикована за седалката, не можеше да отмести поглед от сцената, усещаше сърцебиене, вълнение, усещаше някакво напрежение ниско долу в корема си, което не разбираше… Представлението свърши, Елън дойда да вземе Найджъл, хората се разотидоха, а Клара все още стоеше недоумяваща пред сградата на театъра, взираше се в един от плакатите, и се мъчеше да разбере какво бе изпитала.
– Сигурно много харесвате магията? – непознат глас някъде зад нея я изкара от унеса ù.
– Какво, моля? – Клара се обърна и веднага разпозна човека, който й говореше – фокусника от представлението.
– Участвам в това представление два пъти в седмицата от близо година, за първи път виждам толкова ентусиазиран зрител, очите Ви щяха да изскочат, дишахте учестено…
– Не е вярно!
– Моля Ви, бяхте на втория ред, забелязваше се.
Клара наведе глава надолу и се почувства още по-виновна.
– Или харесвате магията или мен. – засмя се мъжа.
Клара го изгледа от глава до пети. Ама, разбира се! Как можеше да е толкова глупава?! Не беше магията и фокусите, мъжа беше много чаровен и привлекателен, явно Клара си беше паднала по него външно, без самата тя да разбере, улисана да мисли за фобиите си, и бе оплела в ума си двете емоции.
– Не харесвам особено много магията. – едва успя да каже тя.
– Тогава да приемем, че аз съм бил причината и да ви поканя утре вечер на една среща?

Марк беше не само чаровен и привлекателен, оказа се интелигентен и с чувство за хумор. Срещата им продължаваше вече близо два часа, през които Клара не беше успяла да се разочарова нито веднъж, а това си беше направо рекорд за нея.
– А защо не обичаш магията? – попита изведнъж Марк.
– Сложно е за обяснения. – отговори Клара след известна пауза. – Нека кажем, че не я свързвам с нищо добро.
– Защото вероятно имаш погрешна представа, някой може би те е наплашил с някой фокус изчезване или разрязване като дете. Има някои фокуси, които не трябва да се гледат от най-малките.
– Не е това, аз… – Клара се зачуди за момент дали да разкаже историята си. За първи път в живота си и минаваше през ума, че може да каже на някой, но като се размисли, реши да не избързва с това.
– Слушай, – започна Марк. – Аз имам лек за това. Против нашия кодекс е, но знаеш, че магия всъщност няма, всичко е илюзии и трикове, скрити отвори, тънки въженца, оптически измами с огледала… Истинска магия няма. Можем да отидем вкъщи и да ти покажа как стават някои номера, при едно условие – ако се съгласиш да ми бъдеш асистентка, докато ти показвам.
Въпреки, че цялата логика в ума й я караше в никой случай да не се съгласява на нещо такова, беше сигурна, че ще й докара някоя паник атака, Клара отново усети някакво необяснимо желание да опита и някакво свиване в стомаха. Кимна в знак на съгласие.

Когато влязоха в дома на Марк, виното вече беше замаяло сериозно главата ù, тя се смееше на всяко нещо, което той кажеше и уж неволно докосваше ту рамото, ту коляното му. Не знаеше дали ù се вие свят от виното, присъствието на Марк или от идеята, че сега ще бъде асистентка на фокусник, а допреди ден я беше страх дори да произнесе тази дума на глас. Влязоха в дома му, той взе палтото ù и я поведе към някаква задна стаичка. Цялата беше пълна с инвентар за фокуси – различни размери кутии, от малки до достатъчно големи, за да поберат човек, шапки, карти, магически пръчки, огледала, чаши, шалчета, букети, саби, чадъри, наметала… На една близка закачалка висеше къса вечерна рокля с лилави пайети.
– Ауу, това ли е сценичното ми облекло? – попита Клара подсмихвайки се, докато прокарваше ръка по плата на роклята.
– Всъщност, – започна да говори Марк и запристъпва бавно към Клара. – имам по-добра идея. Защо да не ми бъдеш асистентка гола?
– Какво? – Клара започна да се смее, убедена, че е шега, но Марк продължаваше да я гледа сериозно и непоколебимо и разбра, че той не се шегува. – Ти луд ли си? Ако си искал нещо повече…
– Не искам повече. Ще ти покажа фокуса, но ще е по-забавно, ако си гола.
Клара се изуми, когато онова странно усещане ниско долу в корема я споходи отново.
– Не, абсурд, няма как да…
– Знаеш ли че преди векове, – Марк отново я прекъсна. – Фокусниците не са били важни, а асистентките. Всъщност те са били танцьорки, голи танцьорки, изнасящи представления за отбрана публика като царе и благородниците. А фокусниците са се появили, за да забавляват зрителите между два танца. Били са по-скоро в ролята на шутове. Била е важна красивата, гола жена и изящното ù тяло, фалшивата магия е била между другото. Искаш ли да се върнем в началото, аз да ти покажа триковете, а ти да ми покажеш изящество?

Може би беше от виното, може би гласа му беше подвеждащ, Клара не разбра как се озова гола, в един от сандъците му. Тя беше легнала, а ръцете и краката й бяха заклещени в дупки в стените на сандъка. Главата й беше вътре, тя виждаше слабо от светлината, която се провираше през дупките на сандъка. Преди ден би се заклела, че в подобна ситуация би припаднала от ужас. А сега усещаше отново онова незнайно вълнение, пулса й беше ускорен…
– Какъв е номера? – по пита тя.
– Разрязване на две. – чу гласа на Марк отвън. – но не напречно, както е стандартно. Това е нов номер. Трионът минава по дължината на тялото, предполагаемо между краката на асистентката, през целия й торс, врата, главата, разделя тялото на две еднакви части.
– И накрая разделяш сандъка на две, а асистентката продължава да маха с ръце и крака на публиката, докато е на две части?
– По принцип, да. – продължи Марк. – Но днес няма да стане така.
– А как ще стане?
– Триковете са лесни, Клара, веднъж ако си ги видял, вече знаеш колко измамно е всичко и как магия няма. Но не ти ли се иска понякога всичко да е наистина? Не ти ли се иска, когато фокусника реже на две асистентката, да не затваря сандъка и да видиш какво наистина се случва с тялото?
– Какво?! – Клара усещаше, че тук е момента да се паникьоса, но емоциите ù бяха твърде размити. През някакъв процеп в дъното на кутията влезе голям метален трион, който започна да се движи между краката й, бавно, нагоре, към слабините й. Клара знаеше, че трябва да изпищи или поне да каже нещо, но не можеше да откъсне очи от ножа. Продължаваше да й се вие свят, сърцето й биеше сякаш ще изскочи от гърдите й, а странното, топло усещане в стомаха й се засилваше все повече, и слизаше все по-надолу. Тя искаше да преглътне, но чуваше само ускореното си дишане.  Трионът продължаваше да се движи, в един момент спря. Марк отвори капака и погледна надолу към голата, заклещена за сандъка, жена.
– Ти защо не пищиш, защо не се дърпаш?
– Аз… Не знам…
– Паникьоса се от страх ли?
– Не знам…  – думите й се губеха.
Марк придвижи още нагоре механизма на триона, беше съвсем близо до тялото на Клара, която продължаваше да се задъхва безмълвна. Най-накрая триона стигна слабините на Клара, Марк го опря в нея, но спря така, че да не я пореже, само колкото да усеща хладината на режещия уред. При допира на триона с тялото й, Клара съвсем загуби контрол. Тя усети как някакви горещи вълни, които тръгнаха от слабините й се разляха по цялото й тяло, усети вътре в себе си едно силно пулсиране, конвулсии, не можеше да спре виковете си. След секунди всичко свърши, а Клара се отпусна. Нямаше сили дори да мисли дали беше в опасност, а умът й сякаш отказваше да приеме какво се случва.
– Какво беше това… – успя да попита.
Марк се подсмихна и завъртя глава хем одобрително, хем невярващо.
– Оргазъм. – каза той. – А ние дори не сме започнали със секса. Нещо ми подсказва, че това беше първия в живота ти?

Този беше първия в живота й, но определено не беше последния за вечерта. Клара не разбираше какво й се случва с този мъж, защо с всички други досега си беше мислила, че е фригидна, а с този се възбуждаше дори само от думите му. Беше чела из интернет, че често жертвите на насилие по-късно се възбуждат от неща, свързани със случката, която са преживяли. Възможно ли беше това, че Марк е фокусник, да е причината за всичко. Това и странната случка преди секса, това че се докосна до инвентара, това че беше гола в сандъка, това, което си мислеше, че може да й се случи… А щеше ли наистина да се случи или той просто знаеше как да я възбуди? Клара не беше сигурна за нито едно от тези неща, но докато се обличаше и се канеше си тръгне беше сигурна, че иска да изпита същите усещания отново. А Марк лежеше в леглото, готов да заспи и изглеждаше доста по-безразличен, отколкото бе показал в началото. Клара облече дрехите си, взе обувките в ръка и тръгна към изхода. Накрая се спря и се обърна към него.
– Това в сандъка, беше само игра, нали, нямаше да ми направиш нещо наистина?
– Разбира се. – отговори Марк с равен тон.
– А ще ми се обадиш ли пак?
– Разбира се. – отговори по абсолютно същия начин той.

Не й се обади. Клара пробва няколко пъти да му звънне, той не вдигаше, причака го веднъж след едно представление, той й каза, че е много зает напоследък и ще й се обади при първа възможност. Клара знаеше, че лъже. За нея секс с него беше изключителен, но за него явно беше нещо обикновено. Тя се чудеше как след като толкова време беше живяла ненавиждайки секса, сега да има чувството, че се задушава от нужда да изпита отново същите неща, които й се бяха случили с Марк онази нощ. След като се убеди, че той няма да я поиска отново, Клара реши да потърси това усещане не при него, а при някой друг свързан с магията, може би това беше разковничето.

Клара не можеше сама да повярва на себе си, когато пред онзи магазин за инвентар за фокусници, беше заговорила симпатичен, млад мъж.
– Фокусник ли сте?
– Не, но… да кажем, че имам професионален интерес към това. А Вие?
– И аз имам… да кажем някакъв интерес…

Клара едвам издържа разговора в близкото кафене, нямаше търпение да отидат в дома му, за да разбере дали ще изживее отново същото като с Марк в леглото. Имаше бегъл спомен, че мъжа се казва Харви, дори не беше го попитала още елементарни неща като например какво работи, но след един час, Клара вече разкопчаваше ризата му и го целуваше, докато той сваляше сутиена й. Двадесет минути по-късно Клара със съжаление беше установи, че явно преживяното е идвало от Марк, а не от това, че се интересува от фокуси. Секса с Харви не се различаваше по нищо от предишните й безлични преживявания в леглото. Клара трудно успяваше да прикрие разочарованието си.
– Какво става, нещо те ядосах ли? – притесни се Харви.
– Нищо не го мисли. – каза студено Клара. – А ти къде всъщност се занимаваш с фокуси?
– Аз не се занимавам всъщност…
Клара си знаеше, че нещо не е както трябва!
– А защо беше пред онзи магазин?
– Казах ти, свързано е с работата ми.
– Че каква може да е тази работа?!
– А ти какво правеше там, и ти не си фокусник, какво търсеше?
Клара дълго време мълча.
– Нещо, което явно ти не си.
– Чакай.. търсила си си конкретно фокусник… Затова ли не ти хареса? Все ми се е случвало да ме отхвърли жена, но не и защото не съм фокусник.
– Няма да ме разбереш. – Клара стана и започна да се облича.
– Чакай, дай ми шанс…
– Не, няма смисъл. – Клара вече беше облечена и вървеше към вратата.
– Чакай. Тогава ще ти кажа нещо друго. Вероятно ще тръгнеш да си търсиш друг фокусник?
Клара мълчеше, но отговора беше ясен.
– Внимавай. – продължи Харви. – в момента в града вилнее убиец-психопат, който вероятно е и фокусник.
– Глупости, измисляш си, за да се правиш на интересен! По телевизията нищо не са казали.
– По телевизията не казват всичко.
– Но ти знаеш?
– Да… – Харви се поколеба за момент, но се чувстваше длъжен да й каже. – Аз съм частен детектив. От едно известно време намират трупове на млади момичета, голи, сякаш са участвали в магически трик за разрязване или промушване или нещо такова, но трика не е проработил – разрязани през кръста, или на няколко парчета, промушени със саби, обезглавени…
– Разрязани по средата…
– Не, такава жертва още няма. Това е сравнително нов фокус, сега навлиза в техните среди, но очаквам скоро да намерят и такава жертва.
Умът на Клара навързваше две и две, но вярваше, че това е чисто и просто съвпадение. Убиецът можеше да бъде и Харви, или убиец въобще да няма, просто да се опитва да привлече вниманието й.
– А ти откъде знаеш, нали си детектив, не полицай?
– Нае ме бащата на последната жертва. Младо момиче, отишло на дискотека с приятелки, приятелките й видели да се заговаря с някой, но не го огледали добре, тя си тръгнала с него. Няколко дни след това я намериха, гола, в тесен сандък, тялото й бе разрязано на три. Ето, това е селфито, което си е направила с приятелки вечерта, когато е изчезнала.– Харви знаеше, че е е нередно да й разказва толкова подробности и да показва снимката, но виждаше, че Клара има интерес, а не всеки ден хубава жена като нея се навърташе около него.
Клара замръзна, когато погледна снимката. Младото момиче се бе снимало с приятелките си в бара. Беше облечена с къса, вечерна рокля, с лилави пайети.

– Клара… – Марк слезе от таксито и въздъхна при вида на момичето, пред сградата, в която живееше. – Нали ти казах, че аз ще ти звънна, като имам време…
Клара се приближи бавно към него и му каза тихо:
– Знам кой си и знам какво правиш.
Качиха се в апартамента му. Клара му разказа какво е чула от Харви. Наблюдаваше как Марк дори не трепва, докато слуша.
– Защо идваш да го кажеш на мен, а не на полицаите?
– Исках да знам дали е истина.
– Знаеш, че е истина. Защо дойде?
– Защото исках…
– Да бъдеш пак с мен? Коя луда би искал да бъде пак с мен?
– Защо не ме уби като другите? – Клара знаеше, че трябва да изпитва страх, но усещаше само желанието си.
– Не е интересно, когато не викат и не се дърпат.
– Но защо ме остави жива все пак, рисковано беше, видях твърде много.
Марк се усмихна.
– Както аз съм ти слабост, така явно и ти си ми. Не бях срещал друг човек, който като мен да изпитва наслада от нещо, което би трябвало да го плаши или отвращава. Ти щеше да умреш, а получи оргазъм. Аз убивам, знам че е нередно, но изпитвам несравнимо удоволствие от това и не мога да спра. Вероятно и ти като мен си имаш някаква стара травма, довела до това. Кажи ми, колко други хора са те разбирали досега?

Преди да разбере Клара беше отново в леглото му. И секса отново беше толкова невероятен за нея. След това тя отново беше на вратата и си тръгваше, когато спря и го погледна:
– Ако не те издам, ще ме оставиш ли жива?
Марк се засмя.
– Ако те оставя жива, ще ме издадеш ли?

– Харви, сигурен ли си в приятелката си? – попита полицая. – Нали знаеш, че вече няколко пъти се намесваш неправомерно в наши разследвания? Проверявали сме този фокусник и преди, както и всички други в града, нямаше улики за нищо. Ако си ни разкарал дотук напразно…
– Сигурен съм! Клара разпозна роклята, заплашил е и нея.  Нали така?
Харви погледна към Клара, която стоеше до него. Въпреки цялото си желание към Марк, въпреки, че разбираше, как нещо погрешно може да те възбужда, знаеше, че правилното е да го издаде. Той отнемаше животи, можеше дори да отнеме нейния някой ден. Макар че досега да го беше направил, ако имаше намерение.

Очите на Марк я пронизваха, докато полицаите ровеха из апартамента му. Клара не можеше да разбере дали има злоба в тях, но дори и сега се възбуждаше от решителността на погледа му.
– Тук няма никаква такава рокля, няма нищо за което да се хванем. – прекъсна мислите й един от полицаите. – Госпожице, имам само вашите думи, за това, че сте видели роклята и че ви е затворил гола в кутията, ако ги потвърдите, ще го задържим поне за 24 часа. Но помислете хубаво, защото ако е фалшив сигнал…
Клара не откъсваше поглед от очите на Марк. Спомняше си задоволството, с което я гледаше, докато тя свършва, спомни си възбудата да е затворена с сандъка му… Знаеше, че няма да срещне друг, който да й носи такива усещания.
– Съжалявам… – започна тя. – Истината е, че излъгах. С Марк… имахме кратка, интимна връзка, той не ми се обади повече и… предполагам исках да му отмъстя, и след като Харви ми каза за убийствата видях възможност…
Единия от детективите изпсува цветущо.
– Мамка му, Харви, защо разправяш наляво и надясно на разни откачалки! Ще се направя на луд, ще потуля случая, за да не се налага да обяснявам и аз на шефа си защо съм губил времето на колегите си тук. Харви, теб не искам да те виждам повече около моите случаи! Госпожице… Просто имате късмет, че не ми се занимава! За такова нещо можете да влезете в затвора!
Клара не чуваше нито укорите на детектива, нито негодуванието на Харви. Не откъсваше поглед от доволната усмивка на Марк. И нямаше търпение да остане насаме с него.

Марк спря колата. Преди малко с Клара бяха изхвърлили на бунището поредната му жертва, гола, в сандък, разрязана на две еднакви части. Клара го разбираше, макар да знаеше, че не е редно. Знаеше, че ума ти може да е толкова изкривен, че да те кара да желаеш немислими неща. Знаеше какъв е Марк, и въпреки това го искаше повече от всичко. Той също много добре осъзнаваше, че няма да срещне друга жена, която да го усеща и иска по този начин. Наведе се към нея и започна да я целува. Докато до правеше, сложи ръце на врата й и започна да стиска, докато тялото й не се отпусна безжизнено. Нямаше да има друга като Клара. Но не можеше да рискува да го издаде следващия път, когато започне да се двоуми дали постъпва правилно.

* Историята с произхода на фокусите и голите танцьорки е напълно измислена.

21.06.2015г.
гр.Сопот