Петя хълцаше неутешимо. Опитвах се да я успокоя дотолкова, че да може по-спокойно да ми обясни причината за тази криза.
- Двайсет години семействата ни поддържат приятелство. И ние с нея никога не сме се скарвали за нищо. Защо? Сълзите я задавяха и не можеше да продължи...
Обади ми се рано сутринта. Тъкмо се стягах да тръгвам на работа. Гласът ù звучеше необичайно нисък и приглушен. Бяхме се запознали в Павел баня. Случихме се в една стая в санаториума. Това беше преди десетина години. Прекарахме чудесно. Тя беше кротък и сдържан човек, без капризи и излишни претенции. Допадна ми и чувството ù за хумор. Не говореше много, но където се обаждаше, "стреляше"точно в мишената. Като се върнахме в София, се чувахме често, а понякога се виждахме на кафе и женски приказки. Не можех още да разбера кой толкова много я беше засегнал и наранил. Познавайки характера ù, трябва нещо много сериозно да се беше случило, за да я докара до състоянието, в което се намираше в момента.
- Знаеш... аз съм довер ...