Жена съм на средна възраст, но се чувствам неприлично млада. Е, случва се да ме приземяват от време на време, но за кратко. Синът често ме пита: „Ти в кой век живееш, ма майко?!" Да не би да намеква по-скоро за светогледа ми, отколкото за възрастта? Май и в двата случая не говори добре за мен. Други ме съветват честичко да се поглеждам в огледалото. Правя го, но и това не помага. Срещу мен се усмихва едно симпатично синеоко девойче. Ех, огледалце, огледалце...
Скоро се събрахме „младежи" и „девойки" да честваме... в момента не мога да си спомня колко години от завършването на гимназията. Някой с магическа пръчка беше премахнал от нас доста петилетки... Жените видимо младеехме (да живее козметиката!), а мъжете ми се сториха грохнали - с тия шкембета и голи темета... Ще ви призная нещо, но да си остане между нас. Тайничко въздишам по трийсетгодишните... Вълнуват ме и туй то! Представям си как би се възприела подобна връзка в едно провинциално градче. Мъжете сигурно ще се спукат от подигр ...