Всички грешим. Няма човек, който да не е допускал да извърши грях в своя живот. Това е част от нашата природа. Дори и ние, свещениците, сме влизали в прегрешения. По-важното е да осъзнаеш това, което си направил, да се покаеш и да поискаш опрощение. Но нашият най-голям грях е този, че пазим всичките тайни на нашите миряни. По време на изповед, свещеникът чува какво ли не. Понякога научаваме неща, с които ни се иска да помогнем да бъде предотвратена дадена несправедливост, да разкрием истина, която може да спести страданията на някого. Но не можем да го сторим. Всичко казано по време на изповед си остава заключено в тайна.
Моят най-голям грях е именно мълчанието. С него погубих живота на една бедна душа. Тя допусна грешка. Покая се. И накрая потъна в един нещастен свят, в който всеки ден се молеше за опрощение, страдаше отново и отново заради греха, който бе сторила. Виждах как гасне пред очите ми всеки път, когато идваше в църквата. Опитвах се по какъв ли не начин да я накарам да се по ...