Mar 27, 2008, 12:22 PM

Извор на надежда 

  Prose » Narratives
1226 0 0
39 min reading
Колко бързо падаме от нищото обратно в нищото - древен надгробен надпис
Ако някога сте сънували навалял сняг, опитвали ли сте се да му измерите дебелината? Аз не бях опитвал. Дори подобна идея не ми беше хрумвала и по време на сън до онази сутрин, когато се събудих с ясно запазения образ в паметта ми на снега от едно поле и спомена за усилията, които бях правил преди моето събуждане за да си представя колко дебела бе снежната покривка върху това поле.
Сега Андрей продължаваше да мълчи в канцеларията от другата страна на бюрото. Не изглеждаше смутен, не беше и предизвикателен, просто седеше и мълчеше. Неговият поглед бе жив, зениците му се движеха ту на малка, ту на по-голяма ширина, сякаш нещо постоянно ги отвличаше по пода и стените, но въпреки това, не пропускаше да ме погледне през няколко секунди, като задържаше очи върху лицето ми. Продължаваше, обаче да мълчи.
И тогава очите му играеха така, макар всичко у него да изглеждаше спокойно - чакаше ме пред вратата на църквата, снегът п ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Стоев All rights reserved.

Random works
: ??:??