Организацията на товаренето си беше стандартна, макар и с повишени изисквания за сигурност, които щяха да продължат и в следващите 2 седмици, докато не се освободим от зелените каси. И на докерите, и на голяма част от екипажа не им бе за първи път, но се чувстваше как са някак по-стегнати и по-бързи. Младото само бе чувал за такива рейсове и очакваше какво ли не. Предвкусваше риска, а повишеният адреналин гъделичкаше въображението му. Често опитваше да коментира с по-старшите, за да научи нещо повече, но и те не бяха вчерашни и до ушите му достигаше само което е необходимо. Затова пък, от предния рейс си имаше две приятелчета, с които си приказваше за какво ли не. Един друг си говореха и дори се изслушваха, освен ако информацията не напираше на езиците им и тогаз ставаше малко шумно и хорово, но бяха на едни години, един акъл, една зодия даже и това бе, което ги правеше да си се чувстват по-близки и по-лесно да си прощават. А и имената им бяха едни такива, наредени - Цветан, Стоян и Ив ...