Жега и лудост
Деян Апостолов
По някое време на нощта:
Сякаш времето беше спряло. Вечерта беше от онези, бавни и мъчителни, който така и не искат да си отидат. Не можех да заспя заради жегата. Минаха десет, дори повече дни откакто времето откачи и започна да ни мъчи с горещините си. Отначало всичко изглеждаше добре – идеално почти. Хората се радваха на слънцето като малки деца. Тази година можеше да се ходи на плаж още през последните дни на април, когато градусите вече минаваха тридесет. Ала жегата се задържа повече от обичайно, дори се усили, въздухът се сгъсти, стана тежък и лепкав, и всичко плувна в пот и мор. Като всяко чудо и това не трая повече от три дни. Хората започнаха да шушукат, да се оплакват, както винаги недоволни от всичко. Скоро жегата стана непоносима, но чак вчера няколко плешиви старци, с очила като дъна на бирени бутилки, с неподдържани бради и мустаци, облечени в бели дрехи, с черни табелки с надраскани имена върху тях, опитващи се да ни убедят, че са някакви учен ...