Mar 20, 2015, 11:40 AM

Жена с името Мария 

  Prose » Narratives
960 0 5
2 min reading
Когато за пръв път влезе в книжарницата, беше ранна пролет. Навън листата на кестените все още растяха в пъпките си, само белите маргаритки плахо надничаха всред отсрещната зелена алея. Търпеливо изчака възрастната жена, която искаше да разбере прави ли се кръщене в съседния параклис.
- Вие заедно ли сте – попитах я аз, защото госпожата малко трудно разбираше какво й казвам, бяха минали вече пет-шест минути.
- Не, може ли да видя тази книга - и посочи на най-горния рафт една голяма със зелена корица и заглавие „Нашата вяра”.
Тогава я погледнах за пръв път. Беше слаба, обута със старомоден жълт панталон, на раменете си имаше шлифер с неопределен цвят. Забелязах, че има малък тик на лицето си.
После пожела още две книги, бяхме останали сами в книжарницата. Започна да ги прелиства и изведнъж взе в ръцете си сборника с моите разкази. Бях поставил две-три книги, една върху друга. С какво й привлякоха вниманието, може би с червения изгрев над морето върху корицата.
- Тази не е богословска, к ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Николов All rights reserved.

Random works
: ??:??