Облаците плътно покриваха небето и не позволяваха на нито един лунен лъч да се спусне над града. Едрите дъждовни капки се сипеха над глухата уличка.
В мрака на тази малка уличка, без нито една здрава лампа, освен дъждът се чуваше и тракането от женски токчета. Съвсем бързо тропаха, без да спират вървяха все напред в мрака към ярко розовия неонов надпис в дъното на уличката „хотел”. Самата притежателка на тези токчета – Розана беше с размазан грим, скъпите и дрехи бяха прогизнали и полепнали по нея от дъжда, но когато излизаше от къщи въобще не се сети да си вземе чадър, а и нямаше време за това. За нея се бе случило нещо страшно, което много я изплаши и обърка – съпругът ù беше изчезнал от два дни и тази сутрин Розана получи писмо, в което искаха откуп. Тя набързо събра сумата и се запъти към уреченото място – хотелът в дъното на тази уличка, стая 105.
В мрака от Розана се изтръгнаха няколко псувни, съвсем неприлично за една дама, но тя вече нямаше нерви да спазва благоприличие. Токът ...