Жената с рибата
Тя живееше в малка скромна къща с малък спретнат двор. Понякога излизаше навън и ядеше нещо права и някак скришно. Когато беше малко момче, той не й обръщаше особено внимание. Само усещаше острия аромат на риба, защото я мразеше. Незнайно защо човек забелязва по-лесно нещата, които ненавижда, отколкото обича. Когато поотрасна веднъж попита майка си:
- Защо съседката се храни навън в този студ? Няма ли да се разболее?
- Ами мъжът й не обича риба и не може да понася миризмата й. Тя ще я изяде набързо. Една жена трябва да се подчинява на съпруга си и това означава, че го уважава.
Изминаха години. Нещата за съседката леко се промениха. Дългите й коси бяха посребрели, очите изморени, но вече разполагаше с малка масичка с още по- малко столче. Сега когато се хранеше й беше по - удобно.
Един ден тя видя едно красиво момиче да излиза от съседната къща. Знаеше, че е младоженка, защото я беше видяла на сватбата. Тя държеше рибена консерва и започна като нея да се храни бързо. Навън прехвърчаше сняг. Очите им се пресрещнаха, размениха безмълвно мисли и някак им стана по-леко.
- Поискай си столче и маса като мен. – прошепна на себе си възрастната жена.
Никога не би го казала на момичето, защото не трябваше да се меси в чужди работи. А и нейният мъж беше добър и затова имаше удобства.
© Катя Иванова All rights reserved.
