Харесвам жена, която ме харесва. Но повече от мен харесва мъжа си. Разбирам от жени. Дълго се взирах в тях. Затова. Мъжът може лесно да стане качествен предател. Жената никога. Някои от вас ще възроптаят срещу тези, които изневеряват. Изневярата е съвсем друга сфера на влияние. Жената предава мъжа си, едва когато разбере, че те вече не са приятели, а само съдружници. Мъжът може да изневери на жена си дори, когато са в отлични отношения. Просто в нас “силният пол“ е заложено да сме качествени предатели.
Жената, която харесвам, съществува на хиляди километри от тялото ми. Понякога си пишем. Много рядко. По нейна инициатива. Само, когато тя се сети. Аз нямам навика да влагам усилия в начинания без бъдеще. В момента ми звъни. От много време насам не го е правила. Кризата е в разгара си. Визирам ситуацията с вируса, от която някои хора изкарват пари, за сметка на други. Моли ме да се чуя с родителите ѝ. Възрастни хора. Познавам ги добре. Много им допадам. Дори повече от него. Мъжа на дъщеря им. Това, обаче, не променя липсата на перспектива в отношенията между мен и тази тяхна роднина, която харесвам. Те имали нужда от нещо. Не знам защо тя не накара мъжа си да го стори, а се обажда на мен. Този, който съм и по-малко симпатичен. Той също има приятели тук. Казвам ѝ, че ще го направя. Ще им се обадя. Естествено, че ще помогна.
Звъня на майката на момичето, което ме харесва по-малко от мъжа си. Много приятна дама. Моли ме със свито сърце да им напазарувам. Свито от неудобство. Не се чувстват добре и ги е страх. Няма към кого друг да се обърнат. За мен е чест.
Стоя пред къщата им и си говорим. С родителите на харесваната от мен. От разстояние общуваме. Спазваме дистанция. Списъкът с покупките е вече в ръката ми. Лежеше пред вратата на двора. Много обичат да си говорим и пием чай в хола им. И аз. Сега обаче е невъзможно. И това ще мине и ще ги навестя. Казвам им, че няма да сторя това инцидентно. Да ми съобщават периодично от какво имат нужда и аз ще им го доставям. Просълзяват се от умиление и плавно се разделяме. Много са сладки. Имат в тях само едно нещо, което не разбирам. Не харесват комшиите си. Конкретно едни. Направо ги ненавиждат. Много пъти сме говорили на тази тема. Нищо специално не споменават. Само дребни и дребнави неща. Никаква сериозна разпра или саморазправа. Явно просто не са им симпатични. А приличат на хора, които харесват всичко и всички. Просто самородна, чистокръвна ненавист. Всичко в онези хора ги дразни. Дори няколко пъти се разправях с един от тях. Най-възрастният. Заради старците на жената, която харесвам. Казаха ми, че нещо ги бил обидил. Дори онзи щеше да дерайлира. Исках да го извадя от релси. Чисто физически. Тогава се запознах и с останалите от чуждото за мен семейство. И си поговорихме. Дори им дадох своя номер. Да ми се обаждат, ако има нещо, а не да се занимават със старците. Има нещо гнило. Според мен родителите на моето момиче, което никога няма да имам, преекспонират нещата. Яхват вълната на моето благоразположение към тях и дъщеря им и си устройват ехиден пир. Нещо като сладко отмъщение със съседите. Безкръвна вендета. Последните ми обещаха, че няма да им обръщат внимание. Просто ще ги игнорират. Добронамерено. Вече нямат проблеми с тях. Което ме навежда на мисълта, че съм прав. Че изобщо не съществува двустранен конфликт. Старците смятат, че аз много съм уплашил „врага им“. Според мен другите не са това, което съм прочел в менюто на безпочвеното озлобление. Минало заминало.
Непознат глас ми напомня, че се познаваме. По мобилния. Предлага ми услуга. Гласът е на член от семейството, което старците, на които пазарувам, недолюбват. Видял ме е, че мъкна торби с покупки. Предлага ми да го прави вместо мен. Знае, че за целта идвам отдалече, а те живеят врата до врата. Само иска да решим как да им предадем пратката без да ги раздразним. Става ми хубаво. От дребното добро. Чак влагата ме пари, сякаш слънцето ме заслепява. Аргументира се и с това, че пазаруването не било мъжка работа. Според мен смята така, защото в момента говоря с жена. Симпатично момиче, но едва ли ме харесва. В крайна сметка добротата не се обляга винаги на взаимни симпатии. Иначе нямаше да е добро, а изгода.
© Константин К. All rights reserved.