> Отново се събуди посред нощ. Сънят си отиваше толкова бързо от клепачите му.
> Стана, навлече нещо набързо и започна да рисува.
> Ръцете на малкото момче се движеха плавно по платното с такава лекота и гъвкавост на китката, сякаш вятър се криеха между дланта и четката. От време на време, творецът се спираше, отдръпваше се и втренчен в тъмното виждаше платното, това го караше да потреперва напрегнато.
> Привърши.
> Въздъхна облекчено и си легна в неоправеното легло. Забрави да се завие... Но този път сънят не се забави.
> На сутринта майка му влезе в стаята, целуна нежно сина си, зави го и видя употребеното вече платно. Помисли си: "Пак си сънувал звезди!" - усмихна се леко и взе бурканчето с цветна вода, за да я изхвърли. В този миг се загледа в напластеното до черно мастилено-синьо платно и се зачуди: "Дали е дълбока река или късче сърдито небе?" Усмихна се, погледна спящото дете и си каза: "Каква жертва на изкуството!" Излезе тихо от стаята, за да не го разбуди и започна да приготв ...