Жертва на изкуството
1 min reading
Отново се събуди посред нощ. Сънят си отиваше толкова бързо от клепачите му.
Стана, навлече нещо набързо и започна да рисува.
Ръцете на малкото момче се движеха плавно по платното с такава лекота и гъвкавост на китката, сякаш вятър се криеха между дланта и четката. От време на време, творецът се спираше, отдръпваше се и втренчен в тъмното виждаше платното, това го караше да потреперва напрегнато.
Привърши.
Въздъхна облекчено и си легна в неоправеното легло. Забрави да се завие... Но този път сънят не се забави.
На сутринта майка му влезе в стаята, целуна нежно сина си, зави го и видя употребеното вече платно. Помисли си: "Пак си сънувал звезди!" - усмихна се леко и взе бурканчето с цветна вода, за да я изхвърли. В този миг се загледа в напластеното до черно мастилено-синьо платно и се зачуди: "Дали е дълбока река или късче сърдито небе?" Усмихна се, погледна спящото дете и си каза: "Каква жертва на изкуството!" Излезе тихо от стаята, за да не го разбуди и започна да приготвя закуската.
© Боряна All rights reserved.
