Jan 8, 2009, 7:59 AM
Жертва на изкуството
1 мин reading
Отново се събуди посред нощ. Сънят си отиваше толкова бързо от клепачите му.
Стана, навлече нещо набързо и започна да рисува.
Ръцете на малкото момче се движеха плавно по платното с такава лекота и гъвкавост на китката, сякаш вятър се криеха между дланта и четката. От време на време, творецът се спираше, отдръпваше се и втренчен в тъмното виждаше платното, това го караше да потреперва напрегнато.
Привърши.
Въздъхна облекчено и си легна в неоправеното легло. Забрави да се завие... Но този път сънят не се забави.
На сутринта майка му влезе в стаята, целуна нежно сина си, зави го и видя употребеното вече платно. Помисли си: "Пак си сънувал звезди!" - усмихна се леко и взе бурканчето с цветна вода, за да я изхвърли. В този миг се загледа в напластеното до черно мастилено-синьо платно и се зачуди: "Дали е дълбока река или късче сърдито небе?" Усмихна се, погледна спящото дете и си каза: "Каква жертва на изкуството!" Излезе тихо от стаята, за да не го разбуди и започна да приготвя закуската.
© Боряна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Антоане, ако не беше ти, щях и това днес да изтрия...
Откровено и аз не знаех смисъла, докато не го изживях.
Благодаря ти! -
Интересно.Да,жертвата понякога е по-ценна от самото изкуство!
-
почти да стане Бо... пак ще трябва да ми обясняваш ... нищо не схванах ...
не ми хареса особено ... и коя майка ... дори Майката- Слънце ще каже на спящото си дете - "Каква жертва на изкуството!" ... и в това изречение се крие всичко ... ама аз нищо не разбрах ...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрав!!!