За подчинените си беше господин Александров, за близките - баце Саше. Отдавна беше подминал петдесетте, но имаше живи палави сини очи и опъната кожа на младеж, нищо, че косата му вече беше побеляла и оредяла. Беше загубил и някогашната си спортна фигура. Сега имаше симпатично малко шкембенце и една голяма бръчка на шията. Тялото му остаряваше, но не и духът. Също както някога, обичаше да ходи по кръчми с големи компании и да задява сервитьорките.
Тая вечер баце Саше щеше да ходи в едно ново луксозно заведение. С приятелите му не можеха да пропуснат да посетят някой нов ресторант. От сутринта нещо не му беше добре. Дали го болеше зъб или глава, не можеше да определи. Тая неопределена болка, пронизваща на моменти, разбира се, не можеше да го спре. След работа се прибра, изкъпа се и се обръсна. Облече бяла огладена риза и се напръска със скъп парфюм...
Поредният гуляй. И за компанията на баце Саше, и за персонала на заведението. Големи поръчки на класни мезета и скъп алкохол. Сервитьоркит ...