Животът, какъвто си е
Когато си млад и нямаш нищо, някак не ти се вярва, че един ден ще имаш дом, семейство, добра работа... Виждаш лъскавия живот на богатите, мизерния на бедните и най-разумно ти се струва, да си по средата, за да имаш достатъчно време за себе си и близките си, но и да имаш пари, за да не се ограничаваш. И започва голямото търсене. Професия с добро заплащане, но не съсипваща и обсебваща. Мила, добра и грижовна женица, хубавичка, ако може. Бърза, здрава и икономична кола. Къщичка с дворче, в град с добра инфраструктура. Готини приятели и колеги. Запретваш ръкави и започваш да работиш върху щастието си. Не се получава, както си го представяш, работата те изморява, харесват те жени средна хубост, колата ти е втора употреба, живееш в панелка под наем... Явно, трябват повече усилия. Напъваш се, даваш всичко от себе си, но започваш да се изнервяш, стресът ти влияе, косата ти пооредява, бръчици, болки в кръста, годините си минават, хващаш някаква за ушите, която ти казва, че те обича, трябва да минеш по реда си, появяват се децата, нови грижи, усмивката ти поизчезва, къде е тъпото щастие... Тръгваш по екскурзии, обикаляш държави, езикови бариери, други култури, адаптация към климат, храни, води... Все те хваща разстройство. И пътуването е изморително. Писва ти. Май, у нас си е най-хубаво. Лягаш на първата срещната полянка. Потъваш в небето. Забравяш за всички грижи. И... се чувстваш щастлив. То било лесно!
© Георги Стоянов All rights reserved.
