May 29, 2019, 3:49 PM

Животът, какъвто си е 

  Prose » Others
657 4 10
1 min reading
Когато си млад и нямаш нищо, някак не ти се вярва, че един ден ще имаш дом, семейство, добра работа... Виждаш лъскавия живот на богатите, мизерния на бедните и най-разумно ти се струва, да си по средата, за да имаш достатъчно време за себе си и близките си, но и да имаш пари, за да не се ограничаваш. И започва голямото търсене. Професия с добро заплащане, но не съсипваща и обсебваща. Мила, добра и грижовна женица, хубавичка, ако може. Бърза, здрава и икономична кола. Къщичка с дворче, в град с добра инфраструктура. Готини приятели и колеги. Запретваш ръкави и започваш да работиш върху щастието си. Не се получава, както си го представяш, работата те изморява, харесват те жени средна хубост, колата ти е втора употреба, живееш в панелка под наем... Явно, трябват повече усилия. Напъваш се, даваш всичко от себе си, но започваш да се изнервяш, стресът ти влияе, косата ти пооредява, бръчици, болки в кръста, годините си минават, хващаш някаква за ушите, която ти казва, че те обича, трябва да м ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Стоянов All rights reserved.

Random works
: ??:??