Жълтото лале
Отдавна вече се беше стъмнило, когато първите снежинки започнаха да падат над притихналата в зимната прегръдка земя. Въпреки късния час, аз и приятеля ми продължавахме да се разхождахме по столичния булевард „Витоша”. Вятърът и студът бяха казали последната си дума, оставяйки улиците почти безлюдни, по които сега фучаха само скъпи коли и се влачеха полу-празни трамваи. Скоро и ние решихме да се прибираме.
Спомням си, че видяхме детето от далеч. Седеше върху парче картон на тротоара пред една от луксозните витрини, така типични за централната част на града. Облечено в жълта шушлечна грейка, приличаше на сгушена светулка. Бях виждала много просещи деца по столичните улици, но този път при вида на малкото същество, сърцето ми се сви – контрастът между него и витрината на марковия магазин беше поразяващ. Решихме да се приближим. Когато застанахме пред детето, то вдигна глава към нас и ни погледна. Качулката, която покриваше главата му, не изглеждаше да му е от полза, тъй като ...