Кафе с дъх на диаманти
Да те оберат посред бял ден – това си е чисто и просто кощунство! Представете си само: пиете си кафето рано събота сутрин, а яркото слънце, пухкавите като вакли овчици облачета пъплещи едва едва по синьото небе и досадно врещящите чайки, предвещават един страхотен уикенд, когато в апартамента ти нахлуват няколко маскирани мъже, изкъртват ти вратата от пантите … и ти крадат котката!
Кажете ми какви са шансовете от цял блок, където със сигурност има петнадесет, не – двадесет апартамента (а моят е малко над средата на сградата, което значи че преди моята врата има над десет такива), и те да вземат да влязат точно при мен? Или аз нямам късмет или не знам …. Но нека започна от самото начало…
Петък вечер обещаваше да завърши подобаващо. С няколко колеги от работа, излизайки от офиса се отправихме към любимото ни заведение за да пийнем по едно. Ей така, за да отпразнуваме денят на майстора. Обичайните заподозрени обикновено сме шестима – Ива, Лили, Самуил или накратко С ...