Aug 6, 2010, 12:03 PM

Кафе с мъдрост

1.3K 0 2
1 min reading

   Поглед,  отправен към небето. Лошото време никога не е било повод за дискомфорт, но в този ден тази буря идва малко изненадващо. Оглеждайки се  наоколо, установявам, че тази  изненада е само за мен. Навсякъде хора с чадъри,  бързащи да се скрият от засилващия се дъжд. Гласни коментари, че поне този път синоптиците са познали.
Въпреки изминалото време, някои неща не се променят. Много разговори, усилия и толерантност не успяха да преборят надменното и  лошо отношение, което остави една голяма обида.
Мислите и чувствата от всичко това замъгляват трезвата преценка. Решавам да опитам да се прибера, преди  небето да се отвори и засилващия се дъжд да се завихри в буря.
Познатият път към вкъщи е поет с бърза крачка. След няколко минутки ходене по вода, съм на прага на новоизградено питейно заведение. Неведнъж същото това място е било причина за отклоняване на моя поглед.
В района е познато като „Кафето с мъдростите”. Млада брюнетка ме настанява на място на терасата с думите: - Очаквахме ви, господине.
На масата вече е поставено моето питие. Нестандартна чаша със завито листче и излизащ аромат на кафе. В момента, в който  го отварям, установявам, че е на странен език, но до мен е вече симпатичната брюнетка, която ми зачита посланието:
- Хора, които се интересуват само от себе си, смятат, че в трудни моменти за самия вас вие ги търсите. След като в трудни и важни моменти досега не сте получили подкрепата, от която имате нужда и с която вие сте се отнесли към същите.
Прехвърляйки много мисли през своята глава. Не успявайки да достигна до яснота,  решавам да поръчам още едно питие с мъдрост. Нетърпелив да узная текста на следващата мъдрост, не изчаквам поставянето на чашата върху масата.
- Запази досегашните приятни спомени  и с най-добри пожелания и чувства... не търси повече подобни личности.
Изпадайки в едно безвремие, не отпивайки и глътка от двете сервирани питиета, не забелязвам, че времето навън е вече различно.
На излизане съм изпратен до врата с думите :
- Заповядайте отново, предполагам кафето ви е харесало?
С Удоволствие, но аз не пия кафе...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ех, тези късметчета с кафето!
    Аз си поръчвам чай и си искам пак късметчето
    Хубава вечер и весели дни!

  • Неочакваният край... И аз не обичам кафе, но пия по навик. А мъдростите идват внезапно... Като юлски дъжд, предсказан от синоптиците...

Editor's choice

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...