6.08.2010 г., 12:03

Кафе с мъдрост

1.3K 0 2
1 мин за четене

   Поглед,  отправен към небето. Лошото време никога не е било повод за дискомфорт, но в този ден тази буря идва малко изненадващо. Оглеждайки се  наоколо, установявам, че тази  изненада е само за мен. Навсякъде хора с чадъри,  бързащи да се скрият от засилващия се дъжд. Гласни коментари, че поне този път синоптиците са познали.
Въпреки изминалото време, някои неща не се променят. Много разговори, усилия и толерантност не успяха да преборят надменното и  лошо отношение, което остави една голяма обида.
Мислите и чувствата от всичко това замъгляват трезвата преценка. Решавам да опитам да се прибера, преди  небето да се отвори и засилващия се дъжд да се завихри в буря.
Познатият път към вкъщи е поет с бърза крачка. След няколко минутки ходене по вода, съм на прага на новоизградено питейно заведение. Неведнъж същото това място е било причина за отклоняване на моя поглед.
В района е познато като „Кафето с мъдростите”. Млада брюнетка ме настанява на място на терасата с думите: - Очаквахме ви, господине.
На масата вече е поставено моето питие. Нестандартна чаша със завито листче и излизащ аромат на кафе. В момента, в който  го отварям, установявам, че е на странен език, но до мен е вече симпатичната брюнетка, която ми зачита посланието:
- Хора, които се интересуват само от себе си, смятат, че в трудни моменти за самия вас вие ги търсите. След като в трудни и важни моменти досега не сте получили подкрепата, от която имате нужда и с която вие сте се отнесли към същите.
Прехвърляйки много мисли през своята глава. Не успявайки да достигна до яснота,  решавам да поръчам още едно питие с мъдрост. Нетърпелив да узная текста на следващата мъдрост, не изчаквам поставянето на чашата върху масата.
- Запази досегашните приятни спомени  и с най-добри пожелания и чувства... не търси повече подобни личности.
Изпадайки в едно безвремие, не отпивайки и глътка от двете сервирани питиета, не забелязвам, че времето навън е вече различно.
На излизане съм изпратен до врата с думите :
- Заповядайте отново, предполагам кафето ви е харесало?
С Удоволствие, но аз не пия кафе...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, тези късметчета с кафето!
    Аз си поръчвам чай и си искам пак късметчето
    Хубава вечер и весели дни!

  • Неочакваният край... И аз не обичам кафе, но пия по навик. А мъдростите идват внезапно... Като юлски дъжд, предсказан от синоптиците...

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...