Поглед,  отправен към небето. Лошото време никога не е било повод за дискомфорт, но в този ден тази буря идва малко изненадващо. Оглеждайки се  наоколо, установявам, че тази  изненада е само за мен. Навсякъде хора с чадъри,  бързащи да се скрият от засилващия се дъжд. Гласни коментари, че поне този път синоптиците са познали.
Въпреки изминалото време, някои неща не се променят. Много разговори, усилия и толерантност не успяха да преборят надменното и  лошо отношение, което остави една голяма обида.
Мислите и чувствата от всичко това замъгляват трезвата преценка. Решавам да опитам да се прибера, преди  небето да се отвори и засилващия се дъжд да се завихри в буря.
Познатият път към вкъщи е поет с бърза крачка. След няколко минутки ходене по вода, съм на прага на новоизградено питейно заведение. Неведнъж същото това място е било причина за отклоняване на моя поглед.
В района е познато като „Кафето с мъдростите”. Млада брюнетка ме настанява на място на терасата с думите: - Очаквахме ви, господине.
На масата вече е поставено моето питие. Нестандартна чаша със завито листче и излизащ аромат на кафе. В момента, в който  го отварям, установявам, че е на странен език, но до мен е вече симпатичната брюнетка, която ми зачита посланието:
- Хора, които се интересуват само от себе си, смятат, че в трудни моменти за самия вас вие ги търсите. След като в трудни и важни моменти досега не сте получили подкрепата, от която имате нужда и с която вие сте се отнесли към същите.
Прехвърляйки много мисли през своята глава. Не успявайки да достигна до яснота,  решавам да поръчам още едно питие с мъдрост. Нетърпелив да узная текста на следващата мъдрост, не изчаквам поставянето на чашата върху масата.
- Запази досегашните приятни спомени  и с най-добри пожелания и чувства... не търси повече подобни личности.
Изпадайки в едно безвремие, не отпивайки и глътка от двете сервирани питиета, не забелязвам, че времето навън е вече различно.
На излизане съм изпратен до врата с думите :
- Заповядайте отново, предполагам кафето ви е харесало?
С Удоволствие, но аз не пия кафе...