Старият будилник зазвъня и той почти го удари, за да спре. Беше в средата на четиридесетте, но все така мразеше да се буди рано сутрин. Особено понеделниците. Още от казармата му тежеше ранното ставане, след това в работата, независимо каква беше тя, ставането сутрин му беше най-противното от всичко. Можеше да полежи още малко, но пък не искаше да пропусне сутрешното кафе. Последно време си беше изградил традиция и тя го успокояваше. Даже му беше приятна. Стана, отиде до банята, избръсна се, облече костюма, който беше приготвил още от предната вечер, огледа се в огледалото, затегна вратовръзката, взе чантата с лаптопа и излезе. Прекоси улицата и се запъти към голямата квартална градинка. Имаше по-близка до тях, но тази му харесваше повече. Като стигна до нея първо отиде до кафе автомата, пусна монета и зачака.
- От 1 лв. е по-хубаво кафето – чу познат глас. Обърна се и видя приятел от детинство.
- О, Павка, откога не сме се виждали. Да, знам, ама нямах 1 лв. на монети, а пък не ми се р ...