КАК ДА ПОМОГНА...
- Какво да правя? Боже, докога?...
Срещу мен седеше най-добрата ми приятелка и плачеше. Не знаех какво да й кажа. Попитах я какво се е случило, толкова ли е лошо? И тя започна:
- Нали знаеш мила, че се разделих с мъжа си преди три години. Оттогава живея при нашите. Преди две години той се съгласи дъщеря ми да дойде при мен. Бях щастлива, но си мислех, че ако и двете ми деца са при мен, няма за какво друго да моля Бог. Година по-късно синът ми навърши пълнолетие и поиска да дойде при нас. Помниш ли? Бях ти се похвалила, че вече и двете ми деца са при мен.
- Разбира се, приятелко, помня. Ти беше толкова щастлива тогава. Но какво се е случило? Аз все пак не разбирам...
- Ще ти обясня всичко. Аз си мислех, че животът ми е рай. Децата са при мен... Заплатата ми знаеш - не е голяма, минимална е, но за тях стигаше. Аз се лишавах от всичко - не излизах никаде, не си купувах нищо. Но за тях имаше винаги пари. За закуски и за автобуса. Всеки божи ден. Децата ми са добри, ти зна ...