Извинете за извънредното повикване, господа директори, но се наложи спешно да се съберем. Просто… Как да ви кажа… Фирмата ни е пред фалит!... Да, да – зная, доскоро бяхме водещи в бранша, печалбите растяха главоломно – и с тях нашите заплати и бонуси, обаче… Ревизията, проведена по искане на собствениците, показва – положението е тежко…
Да, да – и аз се учудих в първия момент. Работехме здравата, движехме се по плана, не допускахме никакви проблеми и…
И сме пред фалит…
А какви усилия положихме, господа директори… Какви усилия… Изучихме световния опит, проучихме ситуацията по пазарите, спазихме всички изисквания на правителството и неправителствените организации…
Ние бяхме първите, които пренебрегнаха воя на недемократичните организации и назначихме във фирмата инвалиди. При това два пъти над изискуемия норматив, поставен от властта и обществените групировки. Даже не се забавихме с някакви формалности – действахме екстремно: инвалид, значи назначен. Какво тук значи някаква си подготовка, образование, умения…
Така постъпихме при следващата кампания. Без глупави предубеждения назначихме хомосексуалисти, лесбийки, дори педофили. Защото и те са хора, и те трябва да намерят своето място…
Но се оказа, че това не помага… Резултатите от работата на фирмата се сриваха…
Постъпихме хуманно и модерно – назначихме цяла група афроевроамериканци. При това някои на високи постове…
Правилно, модерно деяние, нали?
Но…
Опитахме се да стабилизираме работата с назначаването на социално слаби – независимо от квалификацията и уменията им. Между другото, господа директори, ние пренебрегнахме тия формалности и при следващите назначения на хора от особени социални групи. Дори при изпратените ни от специализираните психоотделения…
Да, наложи се да освободим някои бивши служители. В края на краищата, фирмата не е разтегателна, не може да държим работници с нормално положение… Е, някои били специалисти… Но защо да гледаме така тясно професионално, а не човека? Защо да подминаваме хуманното, демократично – атлантическото? Защо да погазваме ценностите на новото време?
И ето – питам: имате ли някакви идеи?
Господине, вие сте млад, отскоро в съвета на директорите, защо…
Молллля???
Чувате ли се какво говорите? Та това… Това е..
Как така да уволним некадърните, излишните, непрофесионалистите? Да разчитаме на специалистите???
Е, да – те знаят и умеят, но…
Къде отивате? И вие напускате? Че къде ще ви вземат?... Това не е наша фирма, това не е модерно предприятие… Търсят само професионалисти, искат само резултати, хич, ама хич не са модерни хуманисти…
Замина…
А ние, господа, да помислим как да оправим нещата, как да преодолеем кризата… Може би трябва да назначим нови служители? Има предложение за членове на Анонимни алкохолици…
Гласуваме…
© Георги Коновски All rights reserved.