- Мамо, другарката каза утре да имаме рокли.
- Ей сега е… Отде да ти я взема тая рокля? - тросва се мама, докато ме дърпа към спирката, където всеки момент ще пристигне автобусът за село. На четири съм, но и аз знам, че няма откъде да вземе. В село рокли почти не продават. То в магазина салам няма, та рокли! И кога да обикаля из града да ми я купи? Излиза в 6 часа от завода. Да не говорим пък, че все пари няма…
Иии… какво ще правя сега? Какво ще кажа утре на другарката в детската градина?
Не обичам детската градина. Там е мястото, на което мама ме води да се срамувам. Да се срамувам, че нямам хубави дрешки, че на празниците никога не съм с рокли, да се срамувам, че ям бавно и лелята ми подвиква, че съм бозайник, а другарчетата ми се смеят. В такива моменти мечтая да се развлача на конци и да се разтопя, както прави есенната мъгла по билото на планината. Късметлийка е мъглата, научила се е как да изчезва. Де да го можех и аз тоя номер, защото в детската градина само на това можеш да раз ...