Jul 26, 2008, 12:19 PM  

Как се яде портокал!

  Prose » Humorous
1.3K 0 5
1 min reading

Как се яде портокал?

 Когато бях на пет годинки, на Нова Година, мама и татко ме оставиха, с по-малката ми сестричка Дари, да гостувам при баба си. Общо взето си прекарахме добре всички - гледахме телевизия с кабелна, боричкахме се на килима в хола с дядо (който е ужасно забавен), ядохме на корем (и мисля, че не остана нищо в хладилника! ОПА!), но когато дойде и редът на десерта, се случи нещо наистина много смешно.

 Бяхме в кухнята. На кръглата маса, по средата, баба ни беше оставила една пластмасова чинийка с три портокала в нея. Беше ни ги обелила и ни подкани да започваме да ги ядем, като преди това отиде в банята да се измие. Със сестра ми ги загризахме, както са си цели топчета и нищо не остана от тях. Само дето си окапахме хубавите пижамки, а устните ни бяха целите в сок. Когато баба ни дойде, поклати глава, изми ни лицата и избърса масата от портокаловия сок. Разбра колко неправилно сме яли и ни рече:

 - Нека сега баба ви покаже как се яде портокал! - тя седна на масата, а ние с Дари около нея, гледащи с интерес. Баба бавно разполови портокала и съвсем внимателно го раздели на парченца, а после взе едно от тях и... всичко се случи за секунди! Тя го отхапа и... ПЛЬОК... изпръска и трите ни. Съсредоточените ни очички се затвориха, а нощтната тишина бе прорязана, като с гръм, от един оглушителен смях.

 - Значи така се яде портокал, бабо! - казах аз като си бършех лицето от портокалови капчици. Дари се смееше като за световно, а баба почервеня като грейпфрут (от смях или може би от срам, не знам).

 И така, според баба ни, се яде най-правилно и най-прилично портокал!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Y. Panda All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...