Искам да върна времето назад, назад преди да се погуби едно дете, преди да се заличи един ангел от лицето на земята.
Къде си, дете? Къде скри вярата, която те водеше през безгрижните дни, къде загуби надеждата, която те държеше за ръката и милваше бледото ти лице?
Уби истината и я замени с лъжата, суетата и лицемерието. Откри изневярата и я предпочете пред верността. Ангел, ти беше ангел... Вярваше, търсеше и виждаше красотата, а сега откриваш само болка и горчивина. Беше ти непозната самотата, а сега е единственият ти другар в дните. Обличаше се семпло, защото от лицето ти струеше тайнственост, екзотика, невинност... сега носиш крещящи цветове, защото обликът ти е станал безличен, семпъл, блед, изгубен в сивота.
Къде те загубих, дете? Къде остана звънкия смях, който ехтеше в квартала и караше минувачите да се обръщат, за да могат за секунда дори да се докоснат до безгрижието на детето. Обичах те, дете... ти беше олицетворение на красотата и красотата беше твое олицетворение. В искрящи ...