Има ли живот безгрижен, изпълнен с усмивки и радост. Без бoлка, без страх... Живот, в който всичко да е цветно, пъстро като подаващата се дъга след пролятия пролетен дъжд... и погалена от слънцето нежно!!! Живот без отчаяния, без сълзи. Да няма разбити мечти и пропилени надежди! И какво ли още не... Ех, за жалост няма...
Животът е само един и в него всичко се среща. Повече болка, по-малко щастие
Малко безгрижие, притеснения често... Мрачни и зловещи дни, по-малко слънчеви.
Често разбити надежди и мечти, рядко споделени чувста дори... А животът лети, та лети и се не връща в отминалите дни, за къде ли бърза, питам аз? И гръм удари в този час.
А грешките остават по прашни улици назад. Но иска ми се да ги поправя аз...
Но Времето не дава втори шанс. За грешките не прощава никому... И ти дава само това, което си си заслужил сам!!!